четвъртък, 28 януари 2016 г.

Заповядайте, заповядайте!



Заповядайте, заповядайте! Настанете се удобно. Има място за всички ви, до една ви приветствам - мили мои емоции!

Но подхождам избирателно. И не, не съжалявам. Така съм решила, поне ще опитам. Трябва ми само едно. Моето живо търпение!

Но влизайте, влизайте. Не стойте отвън. Портата на мечтите ми зее в захлас. Плахо, но за всички вас.

Приветствам ви с добре дошли!

Теб, любов, слагам на най-светлото място! Високо до прозореца, близо до хоризонта на светлия взор.
Теб, радост, полагам до любовта. Да помниш - без нея не можеш.
Теб, тъга, посрещам тук, до радостта. За да знаеш, че я има. Често скрита, но до теб - и в тъмното, и в студа.
Теб, гняв, избутвам до тъгата. В най-тесния ъгъл. За да видиш колко мъка носиш, колко грешно е при теб...
Теб, изненада, скривам до гнева. Мушвам те под най-тежкия юрган, за да сееш топлина.
Теб, страх, ще сложа до изненадата. И тъй да те омае, че да забравиш кой си и отде си дошъл.
Теб, презрение, тикам под страха. Тъй да те наплаши, че чак да се не знаеш.
Ти, отвращение, ще бъдеш до презрението. Защото сте си близки, дружки по неволя.
А с теб, търпение, заставам отпред! Да ги водим всички дружно, под твоите заръки!

Заповядайте, заповядайте! Настанете се удобно. Има място за всички ви, до една ви приветствам - мили мои емоции!


*                       *                        *





* Медената къщичка приготвих покрай Коледа. Първи опит! Къде успешен, къде с ремонтни дейности. Но пък с огромно желание! И по идея на една вълшебница. Танче, благодаря! Къщичката е все така на пост, ще краси до нейно желание.
* А рецептата, издигнала къщичката, е на бабата на Зори. Зоринка, благодаря ти! Колко пъти тези меденките ухаят у дома... Много!

*

 
Пожелавам ви да е такава - сладка като мед, топла като лъч и бяла като сняг, нашата година!
И да сме здрави, много да сме здрави!
 : )

А аз съм тук. Скрита в медената къща, на разговор с всичките емоции. Подхождам избирателно, почти е съзнателно. С усмивка! ; )