понеделник, 6 юли 2015 г.

За изблиците на гениалните задължения

Хубаво нещо са задълженията... В кавички ли трябваше да го напиша ей това за хубавото, или да го оставя съвсем чистичко, без заобиколни запетайки. Оставям го така, подсказва отговорното ми Аз. Другото ще си даде воля след... още малко.

Та за задълженията говорех. Вярно, хубаво е нещо да те подтиква да действаш. Но още по-хубаво е да има друго, което да ти дава вдъхновение за действие. А вдъхновението... Ами то не е в задълженията (поне невинаги), а в удоволствията. Удоволствия безброй, на килограм, според стотинките на характера. Моите се измерват в облачни въжделения.

И наред със задълженията (и липсата на време), си подарявам мъничко удоволствие, пишейки тук. Обичам си местенцето, прекалено много! Защото е мое и ваше. Принадлежи изцяло на герганиното ми същество, но се потапя във всички ваши светове. Които преливат от вдъхновение! Ето за какво говоря - "рецепти от LEMURIA". Разглеждах, попивах и просто си казах, че гениалността наистина е в простичките неща. Да живеят шантавите идеи! И Хестън Блументал - не летя след кумири, но този човек има Въображение!

Една идея ми хрумна и на мен - не гениална, по-скоро шантава. Но нямаше как да го подмина, нещото. Стоеше си във витрината и плачеше да бъде напълнено със съдържание. Не подозираше какво му предстои, ама го изненадах. Как иначе?! Цял живот се изживява във формата на сувенир. Докато не се появи едно безумно момиче, което го напълни с... фрикасе. ;)




Пиле фрикасе 




Необходими продукти:
- 2 пилешки пържоли от бут, около 400 г (или друго пилешко месо);
- 2 с. л. олио;
- 1 ч. л. сол (или на вкус);
- 1 яйце;
- 150 г кисело мляко;
- 2 с. л. брашно;
- 2-3 с. л. ситно нарязан пресен чесън (по желание);
- черен пипер (отново по желание).
 
Пилешкото месо се вари до готовност, като образуващата се пяна се отстранява. Ако е необходимо, периодично се долива вода (при мен се наложи, защото пилето беше домашно и се свари по-бавно).
Когато месото е готово, се изважда от водата, а бульонът се прецежда. Свареното пилешко се накъсва или нарязва на малки парченца. Към бульона се добавят олиото и солта.
Отделно се разбиват яйцето и киселото мляко. Постепенно, с непрекъснато бъркане, към млечната смес се добавя по малко от топлия бульон. Когато сме прибавили около половината, започваме да наливаме застройката към бульона – отново при непрекъснато бъркане. Слагаме и месото.
Фрикасето се връща на котлона (който е загрят на средна мощност) и се бърка до завиране. Щом клокне, котлонът се изключва, за да не се пресече сместа.
Накрая се добавя ситно нарязаният пресен чесън и при поднасяне се поръсва с черен пипер.






Отново се ръководих от Пепи, ама като гледам, направила съм някои промени. Важното е, че беше вкусно. :) А порциите далеч не бяха само по лъжичка-две (като на снимката :)). Пепи, благодарска усмивка имаш от мен, голяма!


Пожелавам ви най-вкусния и шантав ден - да преядете с вдъхновение и усмивки!



събота, 4 юли 2015 г.

"Съпричастна" с времето

Официално е лято. Ако беше март, все щеше да се намери господин, който да разтълкува времето, защото било "женски" месец. Е, сега не е "женски" месец, но пак сме свидетели на променливи температурни настроения.
Което на мен някак не ми досажда, напротив. Никога не съм обичала прекалените летни жеги и малкото разхлаждащ въздух посрещам с "Добре дошъл!" Което добре си комуникира и със стомаха ми. ;) Какво имам предвид?
Ами, дори и да е топло, само на салати не мога да преживявам. Все ще ми се хапне някога нещо сготвено, а за десерт - там няма нужда от обяснение.
Та ако и на вас не ви пречи да си хапнете топла супичка (хайде, не гореща ;)) посред лято, заповядайте с мен на масата. Сипвам щедро и гарантирам, че е сполучлив резултатът ми! Пепи е "виновна" за това. И за още една добре позната вкусотия, която ще покажа, като ми остане време...
Пепи, благодаря ти за поредната/всяка една хубава рецепта, която ухае в дома ни благодарение на теб!



Супа топчета






Необходими продукти за 4-5 порции:
- около 1,5 л вода;
- около 200 г кайма + 3-4 ч. л. брашно;
- 1 по-малък морков;
- 1 по-малка глава кромид лук;
- ½ картоф;
- 1 топка фиде (1 шепа натрошено фиде);
- ½ яйце;
- 3-4 с. л. кисело мляко;
- 2 с. л. олио;
- 2 щипки стрита сушена чубрица;
- 1 щипка стрит сушен джоджен;
- сол на вкус;
- по желание подправки за овкусяване на каймата.

В тенджерка се слагат водата, олиото и нарязаните на ситно морков, лук, картоф. Добавят се щипка-две сол и се готви до сваряване на зеленчуците.
През това време каймата се овкусява по желание и от нея се оформят малки топчета, които внимателно се овалват в брашно. /*Към каймата може да се сложат и 1-2 с. л. ориз, но този път аз пропуснах./  Получените топчета (при мен 42 боря : )) се изсипват във врящата супа и се готвят до сваряването им.
Когато са почти готови, се добавя натрошеното фиде и стритите чубрицата и джоджен.
След около 2-3 минути супата се застройва. За целта: разбито с вилица яйце се разделя на две и към едната половина се добавя киселото мляко. При непрекъснато бъркане към застройката се добавят постепенно няколко лъжици от врящата супа, за да се уеднаквят температурите на двете смеси (да се темперира застройката). Щом това стане, застройката се добавя към супата, отново с непрекъснато бъркане.
Готвенето продължава до клокване на супата, след което се отстранява от огъня (за да не се пресече) и се сервира.




Ако количеството ви се стори малко, спокойно увеличете за двойна или тройна доза. Но на мен ми беше достатъчно, защото моят човек каза: "такава манджа не ям". Та отново за себе си приготвих. И аз, защото "такава манджа ям", много й се зарадвах. :)

*И една идея. Баба ни (на моя човек, но и аз си я чувствам като моя баба) приготвя зимно време супа топчета по един специален начин. Толкова е специален, че е супер простичък. Ама е и толкова вкусно (като всичко, което ни готви)! Просто добавя зелев сок (но нека и той поври, не да се сипе във вече готовата супа). Горещо препоръчвам да опитате, а аз ще си напомня да я попитам за рецептата.


Да ви е сладко!