понеделник, 23 март 2015 г.

Моят следващ миг...

Можеш ли да обхванеш света с една-едничка мисъл... Да подариш себе си и жадно да търсиш светлите му краски? Да отпиеш бликаща страст и безметежно да гориш? А да опиташ завинаги, да бъдеш себе си? През всички бездиханни вълнения.
Ако времето е вятърна мелница, то борбата е нестихваща. Но и твоя, безкрайно твоя. Като чиста сълза, която отронва себе си чрез теб.
И започва отново! В този кратък миг, даряващ най-ценното - последствие!

.....................

Моят следващ миг постави поредното си начало. Точно днес за 23 път вдишвам с обична надежда! Позволявам си да ми е мило... Защото 23 е мое число, на най-любимия човек, а от точно един месец - и на едно малко съкровище.
За първи и единствен път чествам навършването на 23 на 23-ти. Колко малко или много съм открила.

Спомням си как чертаехме детски "гадателни таблици". Били сме съвсем малки, може би 4, 5, 6 клас... Наистина не помня. Но добре си спомням, че точно 23 беше възрастта, която аз вписвах в моето квадратче. Беше сякаш повратната точка, в която животът ми ще придобие съвсем различен облик.
Днес. Не гадая за бъдещето по очертаните върху лист контури на ръката си. Въпреки това е различно...
Със сигурност по-бъбриво. :)

Сладките, с които ще ви почерпя, направих преди месец, за да споделя радостта от появата на малката Йоана. Рецептата, разбира се (бях обещала!), е на милата й майчица. Сега, отново на 23-ти, но вече март, споделям радостта от моя 23 рожден ден и тази от първата месечинка на малкото създание. Затова горещо ви приканвам да се подсладите за наше здраве! Защото аз това си пожелавам - здраве за мен и за всичките ми обични хора!




Сълзица със сирене





Необходими продукти:

- 250 г масло;
- 260 г извара;
- 1 бакпулвер;
- 1 ванилена захар;
- около 450-500 г брашно.
 * по желание – канела и портокалова захар за овалване.

Маслото и изварата се разбиват с миксер до пухкав крем, който се ароматизира с ванилената захар. Постепенно се добавят брашното и бакпулверът. Меси се до меко тесто.
Полученото тесто се оставя за двайсетина минути, за да се отпусне и разточва по-лесно. Ако е много меко, отлежава в хладилник (моето беше по-сухо, защото сложих една идея повече брашно).
Отпочиналото тесто се разделя на четири топки. Всяка топка се разточва върху поръсен със захар плот до правоъгълна форма, която допълнително се подравнява и отново се поръсва със захар. Краищата на правоъгълника започват да се навиват към средата, докато се срещнат (както при класическите сладки сълзици). Така полученото двойно руло се реже на ивички, които след това отново се топват в захар и се подреждат в тавичка, застлана с хартия за печене.
Сладките се пекат в предварително загрята фурна на 180° С около 15 минути или до порозовяване. Процедурата се повтаря с всички топки тесто.
Сълзиците се съхраняват в плътно затворен съд.

*Бележки – захарта за овалване може да се ароматизира според предпочитанията.
Суровото тесто (или част от него) може да се съхранява до 3-4 дни в хладилник и тогава от него да се изпекат сладки. Необходимо е просто да престои около половин час на стайна температура, за да се отпусне.
Може да се импровизира и с формата на сладките.




Моите импровизации с формата... Гарантирам - вкусът не страда от това. ;) 










..................... 

Специално за днешния ден? Свободното време се беше скрило, но успях да го надвия.
По случай рождения си ден приготвих ето тази торта и ето тези сладки. Тортата - най-вече заради любовта на любимия към шоколада. Бисквитките... Заради колегите от университета - това е последната ни година заедно и реших, че е крайно време не само да виждат/слушат за опитите ми в кухнята, но и да опитат нещо, приготвено от мен самата. Благодаря сърдечно на Ани и Пепи! Тортата не стигна до снимки, но вече е почти наполовина. Сладките - ако видят хубава светлина, ще се препречат и на фотоапарата. Ако не, ще си спомняме само с хубаво за тях. :)

Почерпете се и да ви е сладко!   



неделя, 15 март 2015 г.

Крачка към подготовката

Само ако знаете колко много обичам козунаци! Като се замисля що количество излапвам от тази сладка вкусотия около Великден... Започва се с малко, реже се скромно парченце, после второ, трето, накрая се отчупва едно крайче и идва уж последната хапка. И като се изредят всички гладници с "последна" хапка, козунакът се оказва в историята (или на топличко в стомаха :)). Та така... Слабост са ми тези майсторски изпипани изкушения.

Няма да скрия обаче и друго - и четиригодишно хлапе може да преброи опитите ми да направя домашен козунак. За успешен отчитам този. Иначе... Иначе доста ме плаши идеята да замеся толкова богато тесто, което да се получи добре и да успея да видя така известните конци. Ще взема да си пришия малко допълнителна увереност и току-виж този Великден сама омеся козунаците за трапезата.

Дотогава ако случайно скриете малко козунак в някое ъгълче, предлагам да го вложите в един добре познат, но пък много вкусен и лесен сладкиш. Идеята за него открих при "Супичка".




Сладкиш със "стар" козунак


























Необходими продукти: 
- 4-5 филийки козунак (1/3 от един цял козунак);
- 2 яйца;
- ½ ч. ч. захар + 3 с. л. захар;
- 1 ч. ч. прясно мляко;
- щипка канела.

Трите лъжици захар се слагат в съда, в който ще се пече сладкишът, и се стопяват в силно загрята фурна до получаването на карамел (не бива да почернява, защото ще горчи).  След това формата се изважда от фурната и карамелът се оставя да изстине.

Отделно се разбиват яйцата и захарта с помощта на телена бъркалка. Добавят се прясното мляко, а след това и канелата, отново се разбива.
Филийките козунак се режат на по-малки парчета и се подреждат плътно във формата. Заливат се с яйчено-млечната смес. Козунакът се притиска навсякъде с помощта на лъжичка, за да се напои добре всяко парче.
Десертът се пече на 180° C за около 45-60 минути или до зачервяване.
Когато е готов, се изважда от фурната и се охлажда напълно, а след това се прибира в хладилник. След няколко часа (една нощ) се обръща в чиния/поднос и се сервира студен.


*Бележки – при мен формата и количеството бяха по-малки от оригиналната рецепта и печенето отне около 45 минути. Използвах съд от огнеупорно стъкло, на който по-малката основа е с диаметър 11 см, по-голямата – с 16 см, а височината е 6 см.
Получава се доста сладък десерт, затова препоръчвам да се карамелизират около 2 с. л. захар, а в сместа да се сложат около 1/3 ч. ч.






 


Горещо препоръчвам сладкиша на всички, които не обичат толкова много крем карамел (едва ли съм само аз ;)), но пък с добавка на нещо допълнително, определено са "за".

Сладки усмивки за всички!





неделя, 8 март 2015 г.

Празник за душата

- Честит 8-ми март... Пожелавам ти... /Многоточията са си за мен. ;)/
- Ама аз нямам празник днес. Нито съм майка, нито - жена.
- Е, как да нямаш, нали си моето момиче!
Малко по-късно убежденията, че 8-ми март и аз все още сме на "Вие", продължават. Преминава се през предложение за разходка. Накрая намекът за "тортите" и сухите смеси в сладкарниците успяват да постигнат някакъв успех. Разбира се, мъжкото чувство за хумор веднага отвръща. И се роди следното прозрение:
- Тогава ще ти купя продукти и ти ще направиш торта! /С толкова мила усмивка. :)/
- Май твърдиш, че имам празник, а искаш да го прекарам в готвене?
- Е, да готвиш за мен си е цял празник! /Със същата мила усмивка. :)/

Само ако знаеше колко е прав... Но най-хубавото е, че знае.


*                        *                        *

В крайна сметка шегата се оказа истина и определено се отдадох на готвене. Е, не стигнах до торта, но пък се занимавах с други пипкави и интересни нещица. Просто ей така, за да си подаря кулинарната тръпка и доволната усмивка на любимия човек.
Разходката... И тя ще дойде, но с повече търпение и слънчево време. :)
След малко - отново смятам да готвя!

Но да не забравя! Днес е 8-ми март и с огромна признателност поднасям най-топлите си пожелания на скъпите жени около мен и най-вече на тази, дарила ми живот!




Какаов кекс с тиква




Необходими продукти:
- 3 яйца;
- ½ ч. ч. олио;
- 1 и ½ ч. ч. захар;
- 1 ч. ч. пюрирана тиква;
- 5 с. л. какао;
- 1 ч. л. сода бикарбонат;
- 1 и 1/3 ч. ч. брашно;
- 1 бакпулвер;
- ½ ч. л. сол;
- 1 ч. л. канела;
- кората на 1 портокал.

Брашното, бакпулверът, солта и канелата се пресяват и разбъркват.
В отделен съд с миксер се разбиват яйцата. Добавя се олиото и се бие до хомогенна смес. Следва захарта, а също пюрираната тиквата и какаото, като след всяка съставка отново се бърка. Прибавя се и загасената с няколко капки оцет сода бикарбонат.
Накрая следва брашнената смес и отново се разбива. По желание се добавя и настъргана кора от 1 портокал.
Всичко се изсипва в намаслена и набрашнена правоъгълна форма за кекс (може и в друг съд) и се пече в предварително загрята на 180° C фурна до суха клечка.
Готовият кекс се оставя върху решетка, за да изстине. Поръсва се с пудра захар или се гарнира по желание.

*Относно тиквата – трябва да е или сварена, или приготвена на пара, или замразена. И при трите варианта е подходяща за пасиране, като е хубаво да се изстиска водата от нея, ако е сварена или размразена.

*Една подробност – замразяването на зеленчуци и плодове ги прави наполовина сготвени.

*Бележки – приготвяла съм кекса три пъти (този от снимките е вторият опит, при третия ползвах червено цвекло вместо тиква), като при повторното приготвяне сместа се получи доста като обем и съответно я изпекох в правоъгълна форма и 5 формички за мъфини. Оказа се, че използването не на 1, а на 1 и ½ ч. ч. тиква създаде малко проблеми, защото големият кекс не се изпече особено добре (за разлика от дребосъците ;)). Явно сместа натежа. Така че съветвам ви да не се изкушавате да добавяте още тиква. Наистина става още по-сочен кекс, но трудно се изпича. Затова и снимките ми показват само малките кексчета. ;)



И така! Приканвам ви да се почерпите с тиквения ми кекс. Идеята за него открих тук, но впоследствие промених някои съставки и стигнах до резултат, който си спечели мястото на "любимия ни зимен кекс". Подчертавам гордо "ни", защото и двамата страшно много го харесахме. Дори издадох тайната съставка (тиквата) и необичащият я иначе господин нямаше нищо против. ;) Така че вече няколко пъти се подсладихме с това тиквено-какаово вълшебство, заради което къщурката ни ухае толкова сладко и канелено... Страшно благодаря на Buba за хубавата рецепта!

Подсладете се и вие! И нека господата не се чувстват пренебрегнати, но насочвам вниманието си към нежните им половинки.

Честит 8-ми март, мили дами! Бъдете здрави, щастливи, обичани и одухотворени! И не спирайте да ни давате смисъл - на всички нас, които вървим по вашите стъпки!