вторник, 21 януари 2014 г.

Само за хора със силни сърца

Това е условието. Доста нерви, задължително добро настроение и вяра в успешния завършек на развитието. И накрая определено ще сте доволни и... сити. :)




Първо ви трябва вдъхновение - най-важното условие за захващането с каквото и да е. После идва идеята, която в случая не е лично измислена от вас. Е, все пак няма нищо лошо в това да почетем чуждия труд и оригиналност, нали така? И след като сте запретнали ръкави и сте се подготвили психически, забавата трябва да започне.
Като начало виждате, че грее ярко и топло слънце и решавате, че е страхотен момент за снимки. Предварително знаете какво искате да сготвите, затова по най-бързия начин отивате до магазина, купувате необходимото и се захващате със същественото.
Подготвяте си продуктите, с които ще сготвите една страшно вкусна крем супа. И защото не сте пробвали досега, ще сервирате в издълбани питки - хем приятно за небцето, хем приятно за очите.
И така. Заемате се със зеленчуците и ги слагате да се варят. Замисляте се за аромата и с интерес разглеждате наличните подправки. По усет избирате няколко и ги добавяте към къкрещата съдинка.
През това време, докато зеленчуците се варят, подготвяте "сцената". Избирате къде ще снимате, подреждате и преценявате дали ви харесва, дори може да направите няколко пробни кадъра.
Когато отново се сетите, че все пак готвите, освен че имате желание и за снимки, проверявате дали супата е готова. За най-голяма "радост" откривате че освен готова, тя е преготова, т.е. загоряла е. В престараването явно сте забравили за времето. Все пак отделяте незасегнатите зеленчуци, а за загорелите отделяте място в кошчето за отпадъци.
Защото сте късметлии, не сте закъснели твърде много и супата няма да е придобила онези незаменими вкус и мирис на загоряла манджа. Съответно ще сте спасили положението и ще сте подготвени за следващия етап. А именно - довършването на крем супата.
За целта си отваряте бутилката с прясно мляко, което ще използвате, но така замахвате, че въобще да не осъзнаете какво се случва. И след около секунда-две просто ще го почувствате. Панталоните и домашните ви чехли хубаво ще са се напоили, а подът ще се е превърнал в море от прясно мляко, което застрашително залива и останалата все още чиста част от кухнята ви.
За момент ще се поколебаете как да продължите. Някак сте спасили част от млякото, бързо изправяйки шишето. За да не провалите целия труд, довършвате супата по най-бързия начин, а след това почиствате "най-лошото".
Като предвидливи и далновидни, вие сте си купили готови питки, които просто издълбавате и сервирате в тях. Не си и помисляйте в ден като този да се захванете с месене и печене на хляб. Това ще направите в ден с още по-голям "късмет" от този.
Отправяте се към другата стая, където ви чака мястото за снимки. Е, все пак слънцето не е закотвено, както и планетата ни, така че онази хубава и топла светлина вече не е така ярка. Все пак не се отказвате от снимките и завършвате започнатото.
За финал установявате, че се е получила една от най-вкусните ви крем супи (сигурно заради подправките :)). И за да се допълни цялата красива картинка, оставяте супата настрани и довършвате основното чистене... в кухнята. Но пък доволни и с усмивка. :)




Ако все още сте сигурни в решението си да сготвите тази вкусотийка, ще ви споделя и семплата рецепта. На нас лично много ни се услади. :)



Крем супа в питка

 

 

Основата за супичката е дело на Дани (тук), за което съм й благодарна. Аз просто доукрасих от себе си, ще ви споделя моята интерпретация.

Необходими продукти:
- 4 големи картофа;
- 1 морков;
- 1/2 средна глава лук;
- 1 ч. ч. прясно мляко;
- 1/3 ч. ч. вода;
- около 30 г масло;
- няколко листенца (3-4) суха салвия;
- няколко стръкчета (2-3) суха мащерка;
- 1 ч. л. смлян черен пипер;
- 1 ч. л. къри;
- 1 щипка самардала;
- сол на вкус.
За сервиране: питка хляб, настърган кашкавал, щипка лют червен пипер.

Зеленчуците се нарязват и се поставят в по-дълбок съд. Налива се вода, която леко да ги покрие, и се слагат да заврят. Прибавят се салвията и мащерката, които да се готвят заедно с останалите продукти.
Сварените зеленчуци се пасират. Добавят се мекото масло, прясното мляко и водичката. Разбива се добре до гъста и хомогенна смес. Заради това, че сервираме в питки, е по-добре да не разреждаме много супата. Но ако се сервира отделно с крутони, например, гъстотата е по желание.
Подправяме с черния пипер, кърито, самардалата и солта на вкус. Сервираме и опитваме с удоволствие.
Ако поднесем в питки хляб, то спокойно си хапваме и самия "съд".    :)




Пожелавам ви една много усмихваща и емоционална седмица! :) 

А аз сърдечно искам да честитя рождения ден на една от най-близките си приятелки и да й посветя тази публикация с идеята да посреща всичко с настроение. Елинце, бъди жива и здрава и все такъв творец! :))) Изпращам ти безброй усмивки и силна прегръдка! :)



вторник, 14 януари 2014 г.

За успешните недостатъци!

Често човек се разсейва, та дори забравя някои подробности... Не е нещо ново, нито пък - далечно. Резултатите невинаги са приятни, но друг път са неочаквано успешни, та дори усмихващи. И сгряващи!

Точно така се получи с първото ми по-сериозно готвене за тази година... Е, сериозно, колко да е сериозно? Да кажем, че беше замислено.

Та ще правя аз чийзкейк. Ясно беше, че ще е печен, някак повече ни допада. И веднъж усетила лекотата при приготвянето му и прекрасния резултат, отново се доверих на Йолиния вариант, който съм показвала и преди (тук). Въпросната сладост исках да поднеса в другото вкъщи (имаме си цели 3 с половинката :)) и щеше да е за първи път. Тоест не ми се искаше да се проваля.

Следвах рецептата на Йоли с много малко волности от моя страна. А именно - вместо 250 г рикота избрах да използвам 1 част нашенска си извара и 1 част нашенско си крем-сирене (много обичам чийзкейк точно с българското крем-сирене). И какво се случва... Пазаруваме ние с майката на любимия необходимите продукти, но от различни магазини. Купувайки крем-сиренето, го оставяме в колата и отиваме за останалата част. Всичко преминава по план, прибираме се и аз запрятам ръкави, а след това с усмивка наглеждам чудесията във фурната. За щастие всичко протече по план. Но... Да, едно голямо "но". Но на другия ден, возейки се в колата, откриваме, че крем-сиренето послушно си стои там и никой не се е сетил да го вземе... Е, какво да ви кажа... Пропуск си беше, но за щастие - успешен.

Ето така си пожелавам да ми върви занапред. Даже ще бъда смела и няма да се ограничавам до "през тази година", отправям поглед без ограничения. И с пълно с надежди сърце мечтая за моменти, които макар и с пропуск, да завършват благополучно и с усмивка, може и подсладени допълнително. :) Искрено ви го желая и на вас!


Чийзкейк... без сирене

 

За форма с диаметър 20-22 см.

Необходими продукти за бисквитената основа:
- 2 и 1/2 пакета чаени бисквити с орехи (грамажът на един пакет е 220 г);
- 100 г меко или разтопено масло.

Необходими продукти за пълнежа:
- 3 яйца;
- 150 г захар;
- 130 г безсолна извара;
- 400 г заквасена сметана;
- 1 ч. л. ванилова захар;
- настъргана кора от половин лимон.

Необходими продукти за украсата:
- любим конфитюр.

Технологията е ясна, но ще си я напиша отново като един прилежен ученик. :)
Бисквитите се смилат на фини трохи с блендер. Към тях се добавя разтопеното масло и хубаво се смесва, така че всички трохички да бъдат омаслени (най-лесно е с ръце).
В кръгла тавичка се слага хартия за печене и се разпределя бисквитената основа, така че да обхване и дъното, и стените. Имах опасения дали ще може да се извади готовият чийзкейк, но потвърждавам - може. С помощта на още един човек се захващат 4-те края на хартията за печене и вече изстуденият десерт излиза без проблем. Същото важи и за самата хартия - съвсем лесно може да се издърпа, като се внимава да не се разруши основата.
Отделно се разбиват яйцата със захарта до пухкав крем. Прибавя се изварата, която предварително се блендира до получаване на съвсем гладка консистенция, наподобяваща крем-сирене. След изварата се добавят заквасената сметана, ваниловата захар и настърганата лимонова кора. Всичко се разбива добре с миксер до еднородна смес. Кремът се изсипва внимателно върху бисквитената основа.
Чийкейкът се пече в предварително загрята на 175° C фурна за около час. Готов е, когато при поклащане центърът леко се тресе.
Изважда се и се оставя да се охлади.
След охлаждането трябва да престои минимум 2-3 часа в хладилник, за да се стегне допълнително и да се изстуди добре. Накрая се гарнира с любим конфитюр. В моя случай смесих два - от ягоди и от боровинки.



 Уверявам ви, че дори и с пропуснато крем-сирене, чийзкейкът е страхотен на вкус (не усетих реална промяна)! Йолинце, още веднъж ти благодаря за чудесната рецепта, много ни е любима! А вече събра още повече доволно усмихващи се и "ммм"-кащи хора. :)




Слънчева и ползотворна седмица желая на всички ви!
И нека занапред недостатъците бъдат неусетни или поне с красив финал. ♫