неделя, 30 ноември 2014 г.

Далечното себе си

Да си толкова различен, колкото сам да можеш да познаеш. Толкова, колкото всеки изблик на новост да е преживян. Да изненадва, преобръща и развихря... Да омиротворява, омагьосва и погалва...
Защото е толкова твое и лично, колкото дори не си подозирал. Защото едва сега му даваш воля. За да ти прошепне себе си, да опита от плахия ти порив и смело да те поведе за ръка. Докато усетиш досега всецяло.
Онази нова частица е твоя, колкото всяка позната. Криеща се свенливо в тъмното. Обуздаваща плахия лъч и вдъхваща му безмерен кураж. И тогава отпива от твоята жажда. Едва тогава дишаш от нея.
Познаваш далечното себе си... Толкова, колкото никога досега. Отдаден и вярващ. Препускащ и грабещ. Изпълнен с надежда!




И моята снимка за месец ноември.



четвъртък, 20 ноември 2014 г.

Порция изненада

Понякога, докато аз си подарявам минутка за завършек, хората вече са с ново началото. Точно така се случи преди няколко дни, когато гостувах на Вили от "Кулинарна авантюра". Доволна, че съм я зарадвала и поднесеното от мен се е харесало, ново предизвикателство изникна неочаквано за мен. Отново получих покана за гостуване, този път от Зелената кухня на Габи.
Наистина се изненадах много! Толкова бърза бе реакцията й! А се познаваме съвсем отскоро чрез виртуалните ни местенца...
Малко се притесних, признавам си. Защото не бях подготвена. Но... можеш ли да откажеш на толкова мил жест? Е, не можех, а и не исках. ;) Всеки хубав повод е добре дошъл и всяка капчица радост винаги е приветствана. Така че отправих поглед напред и с одобрението на моята домакиня, реших с какво ще я изненадам.
Габи ми сподели, че кулинарната й страст е с много настроения - понякога обича да приготвя сладки нещица, друг път - яхнийки и основни ястия, но не пропуска и тестените вкусотии. Ето това, последното, ме окуражи! А тези дни й блогът й ми го подсказа. Затова избрах да споделя с нея една конкретна питка, която ми остави мил спомен.
Както бях споменала преди известно време, лятото реших да се прибера в моето си вкъщи и да прекарам топлите месеци със семейството си. Точно в последния ден от лятната ми ваканция у дома, реших, че ще готвя. Направих мусака и предварително заръчах на баща ми да не купува хляб. Исках аз да го направя! Заех се и приготвих питка по рецепта на Зиче. Имах опасения, защото маята винаги ме е притеснявала, но не се отказах. Остана само оценката на баща ми... Защо неговата ли? Защото освен че обича да си хапва, обича и да критикува. Винаги отбелязва какво не е наред с яденето. И не само на чуждото, еднакво критичен е дори когато сам готви. Има и друго... Баба ми, неговата майка, е била страшен майстор на тестото. Всички постоянно разказват какви баници е точела, какви тутманици е правела, какви торти е майсторяла... Дали пък от нея не съм наследила точно тестото да е най-любимото ми занимание в кухнята? ;)))
Какво се случи с питката ли... С облекчение, даже и с мъничко гордост, заявявам, че беше одобрена. Как се зарадвах само! И знаете ли какъв недостатък й открия милият ми татко... Цитирам: "Тате, хареса ли ти питката?", "Много, само където беше изстинала, докато се занимаваше да я снимаш..."




Питка с кисело мляко

 

 


Необходими продукти:
- 200 г кисело мляко;
- 2 яйца (единият жълтък се отделя за намазване на питката);
- 3-4 с. л. олио;
- 1 ч. л. захар;
- 1/2 ч. л. сол;
- 1/2 кубче прясна мая;
- 100 мл хладка вода;
- брашно за меко тесто (не съм измервала количеството).

Допълнително - 2 с. л. брашно и 1/2 ч. л. захар за маята. Както и 50 г масло за оформянето на питката.

В купичка се разбъркват маята, хладката вода и допълнителните 2 с. л. брашно и 1/2 ч. л. захар. Целта е да се получи гъста кашичка, която се оставя да шупне.
В отделен съд се изсипва брашното. В средата се прави кладенче, в което се смесват киселото мляко, яйцата (без отделения жълтък), солта, захарта и шупналата мая. Започва да се меси, като се загребва по малко брашно към кладенчето, докато течността поеме достатъчно и докато се получи меко тесто. След това се доомесва и се оформя по желание.
Аз оформих по схемата за възелчета, показана тук. За целта тестото се разделя на четири еднакви топки. Всяка се разточва на правоъгълник, маже се обилно с разтопеното масло (допълнителното масло от 50 г) и върху нея се слага втората, също разточена. Всяка кора се намаслява, без последната, която се пада най-отгоре. След това слепените кори се разрязват напречно (по ширина) на седем равни части, които леко се засукват и се връзват на възелчета. Възелчетата се подреждат в тавичка. Очевидно е, че аз нито се справих както тази жена, нито както Зиче, но здраве да е. ;)
Оформената питка се подрежда в намаслена и набрашнена тавичка (при мен - с диаметър 25 см). Оставя се на топло, за да втаса и да удвои обема си.
Когато е готова, се намазва с леко разбития жълтък и се поръсва със сусам. *Аз не харесвам особено коричката, която жълтъкът образува, затова винаги малко го разреждам. В случая сложих 1 с. л. олио, но се сгъсти и добавих също 1 с. л. вода.
Питката се пече в предварително загрята на 180° C за около 40-50 минути.
След двайстата минута моята питка доста се зачерви, затова я покрих с алуминиево фолио и намалих градусите на 160-170. Пекох до готовност.










Моите шарки не се получиха отчетливи, предполагам, че тестото ми е било една идея по-меко. Но вкусът не пострада от това, напротив, страшно ни се услади! Зиче, златни рецепти имаш, голям майстор си! :)







Габи, искрено се надявам да ти хареса! Благодаря ти още веднъж за поканата! Колкото и ме изненада, толкова и ме зарадва. Бъди винаги така позитивна и вдъхновена!

А на всички вас - гответе с желание и много настроение!