сряда, 30 април 2014 г.

Нали няма да ме забравиш?

- Хей ти, чуваш ли ме? Нали не си ме забравило? Аз винаги се връщам при теб, когато слънцето те погали и ти му отвърнеш с цялата си прелест. И съвсем нежно пристъпвам, така деликатно те докосвам и едва посягам към теб... За да не те нараня и за да оставя диря единствено в мислите ти. Може би в сърцето ти? Ще ми позволиш ли? Инак не бих посмял. Прекалено скъпо си за мен, прекалено крехко и невинно. Не заслужаваш и частица от разрухата, която бих могъл да ти причиня. Затова съвсем лекичко ще ти нашепна, за да си спомниш за мен. Нали не си ме забравило? Надявам се, че не си. Изминала е само една година. И слънцето е все така ярко. И моята привързаност също. И мечтите ми! Смели и волни, но съвсем прецизни. Ти просто имай вяра. Нали имаш? Не я губи, защото е безценна. Но не бива да прекаляваш. За да не се самозабравиш, недей. Осъзнавам напълно, че си цвете омайно, но не бъди нарцистично, недей. Не ти приляга. Бъди себе си и аз все така ще се завръщам при теб. За да отпивам от бялата ти нежност, за да преливам в изящния ти силует и да потъвам в безкрайната жизненост. Благодаря ти! Обещавам да се завърна. Когато слънцето отново разпали жарта си и ти смело разкриеш света си пред него. И ще ти подаря себе си за сетен път. Ще очаквам този миг. Нали няма да ме забравиш?
- Никога, не бих могло... Нали ще си спомняш?


























Моят април...

четвъртък, 24 април 2014 г.

В повече

Нищо в повече и всичко в премерени количества, златната среда - хубаво, ама пък невинаги е възможно. Относно ежедневни занимавки, относно по-сериозни помисли.

А често изниква подобна дилема и някак мъти мислите ми, които всякак се опитват да се развиделят. Уж старателно почиствам и внимателно изтръсквам и най-малката прашинка съмнение, но после... същата песен на нов глас. Така е, човешко е. И някак с това се успокоявам. :)

Като с любимите ми емоции. Ех, тази ми емоционалност! Ама не си я давам, всичко си "нося". Не броя сълзите си, за да ги спра след определен брой. Все пак очите ми не са капкомер... Не ограничавам и смеха си в конкретни минути. Току-виж се пренаситя с "щастливи хормони"... Понякога пък точно такова щастие искам, ей така, в повече!

Затова смело ви призовавам да давате воля на себе си, ама на истинското себе си! То си знае работата, не го мислете. Със сигурност не би навредило, ако подхождате разумно към него. Действайте задружно и свободно. После вече е лесно, сякаш - и по-приятно. ッ

А ако все пак прекалите? Намерете си отдушник. Все ще има начин за компенсация и балансът няма да е невъзможна химера. Търпение, това се иска! Но и желание!

Празниците са добър учител за това. Макар в повечето случаи да се отнасят до по-поносими дилеми, измерващи се в материални количества, все има какво да извлечем и от тях.

Затова ще ви предложа една вкусна салатка, която може да бъде отдушник за изостаналите, в повече, яйчица. Надявам се да ви хареса. =)



Салата айсберг с крутони

 



Необходими продукти за салатата:
- 1/2 салата айсберг;
- 1 ч. ч. сварена царевица;
- 1 яйце (може и 2);
- 2-3 с. л. зехтин (или на вкус);
- крутони;
- дресинг.

Необходими продукти за дресинга: сокът от 1/2 лимон и 1 к. л. вегета "Натюр".

Необходими продукти за крутоните:
- 2 филии хляб;
- 1 с. л. олио;
- 2 щипки сушена чубрица;
- щипка черен пипер;
- щипка сол.

Филиите хляб се нарязват на малки кубчета, поръсват се с олиото и подправките, хубаво се смесват и се запичат във фурна, която предварително е загрята на 200° C. На няколко пъти крутоните се разбъркват. Готови са, когато леко се зачервят.
Изваждат се и се оставят да изстинат.

След това се изстисква лимоновият сок и в него се разтваря вегетата.

Отделно се накъсва салатата айсберг, прибавя се царевицата и стритото с вилица яйце. Всичко се овкусява с дресинга и зехтина. Преди сервиране готовата салата се поръсва с крутони.






Желая на всички спокойна и уютна вечер!
И усмихната - в повече...



събота, 19 април 2014 г.

Великденски краски

Знам, че не е най-шареното време навън, но... Важното е отвътре да ни е светличко и цветно. :) И усмихнато, разбира се! А усмивките често се свързват с детските спомени. Точно такива ме връхлетяха, когато снимах ето тази тревичка, която аз познавам като великденче.



Та оттам и идеята да попътувам към годините, когато всевъзможни тревички и цветчета бяха обект на игрите ни.
С въпросното великденче си правехме венчета, които след това гордо слагахме върху косите си и се хвалехме колко сме хубави. Не знам дали е редно, но пък понякога и хапвахме мъничките им цикламени цветове. По-точно основата им, която е светла, почти бяла, и е чудно сладичка!

Рициновите листа (от тези с по-големите размери) бяха кокетните ни малки чадърчета...

Глухарчетата пък бяха нашите гадатели. Всяко дете си пожелаваше нещо и смело издуваше бузи, така че всички "парашутчета" от глухарчето да се разнесат из въздуха... Тогава се сбъдвали желанията. Но бяхме и много внимателни! Защото мислехме, че ако някое от въпросните "парашутчета" влезе в нечие ухо, от него се оглушава...

Не знам защо, но вярвахме, че не бива да докосваме жълтурчетата... Щели да ни окапят косите. Иначе жълтурчета наричахме жълтите глухарчета.

Тревичка, която наподобяваше малка четчица, навлажнявахме и се лакирахме с нея... Що за идея, момичешка работа. ;)

Съцветието на живовляка, което оприличавахме на копие, извивахме по странен начин и успявахме да превърнем тревичката в своеобразен лък, а самото съцветие ставаше стреличка. Та така водихме "война".

От друга тревичка пък, овчарска торбичка, изобретявахме музикални инструменти. Сега да не помислите, че сме били скрити гении... ;) Не, просто притискахме листенцата й към стъблото (а те приличат на малки сърчица). След това, разклащайки тревичката, тя леко шумоли, а според нас звънеше.

Сещам се, че с пъпчици мак правехме малки балеринки или пък принцеси, кой както ги вижда. Просто разтваряхме пъпчицата и отвътре се показваха различни по цвят роклички... Детска фантазия. :)

Няма да забравя играта за "Царя", но пък не помня какъв беше плевелът, който използвахме. Става въпрос за откъсването му, поставянето му и после уж хвръкването му. А "заклинанието" беше "Отишъл царят на война и се върнал без глава".

С едно цвете, което наричахме кученце, редовно имитирахме кучешки лай (стискайки самия цвят)..

А с по-тънички листа, отново от плевели, правехме страхотни, пронизващи звуци. Целта е да се постави листото плътно между двата палеца. А после... После следваше забавата.

С върбови клони пък си правихме въдици. След това ходихме за риба. Най-често (а това "често" си беше доста рядко) си хващахме малка мряна, на която най-много се радваха котета ни.
*Руми, много благодаря за подсазките относно имената на тревичките! :)

Сигурно ще изплуват и още дивотии, ако се заровя по-усърдно в спомените си. Но най-важното е, че бяхме наистина безгрижни и свободни - за пакости, за веселби, за игри и много забавления.

И в този дух ми се иска да ви подсладя с нещо, което много хора свързват именно с детството си. Аз открих този сладкиш сравнително скоро - когато бях първи курс. Как ли? Една колежка ми разказваше за най-вкусния сладкиш, който баба й приготвяла. И аз, разбира се, поисках рецептата. Направих го без да подозирам какво ще получа, а после... После заобичах този десерт! И днес точно с него ще ви почерпя, но следвайки друга рецепта (просто обичам да разнообрзявам) - тази на Гисчо. Съвсем леки промени съм направила, но като цяло всички рецепти за този десерт си приличат.

И с едно усмихнато намигване ви приканвам да се подсладите добре, да развихрите въображението си и смело да се вдетините. Понякога е толкова приятно! ッ

 

 

 

Сладкиш "Агнес"

 

 

Необходими продукти за блата:

- 5 белтъка;
- 125 г краве масло;
- 3/4 ч. ч. захар;
- 1 ч. ч. брашно
- 2 ч. л. бакпулвер;
- 1 ч. ч. смлени орехови ядки.

Белтъците се разбиват с щипка сол на сняг. В отделен съд, отново с помощта на миксер, полутечното масло и захарта се разбиват до получаването на пухкав маслен крем (който е малко по-рядък от нормалния, защото и маслото е почти течно). След това двете смеси се обединяват внимателно (може и с шпатула). Постепенно се добавя брашното, в което предварително е сложен бакпулверът. Обединява се всичко и накрая следват орехите. Разбърква се хубаво, като е важно да се запази обема на тестото.
В тавичка се слага хартия за печене и се разпределя кексовото тесто. Заглажда се и се пече в предварително загрята на 180° C за 30 минути (щом леко порозовее, блатът е готов).
Аз проверих и с клечка за зъби - излиза идеално суха.
Изпеченият блат се изважда от фурната и се оставя около час, за да изстине напълно.


Необходими продукти за глазурата: 
- 5 жълтъка;
- 3/4 ч. ч. пудра захар;
- 5-6 капки лимонова есенция. 

Всички продукти за глазурата се смесват и се разбиват продължително време с миксер до получаването на гладък крем, който се разпределя върху изстиналия блат.
Сладкишът се връща във фурната и се суши на 80° C за 10 минути. След това фурната се изключва, а десертът вътре се "забравя" за няколко часа или за една нощ.
Аз винаги го оставям да престои цяла нощ (приготвям го късно вечерта), защото обичам глазурата да е суха и да наподобява вкуса на целувки. 

Готовият сладкиш се реже с топъл и сух нож (ножът се потапя във вряла вода и се подсушава), като се внимава, за да не се натроши глазурата. Най-разпространеният начин за поднасяне е във формата на ромб.




Страшно много харесвам този сладкиш! Преди малко открих, че идеално се съчетава и със сладолед. 
Гисчо, сърдечно ти благодаря за сполучливата рецепта! За мое щастие аз също имах домашни яйца, така че мога да се похваля със също толкова жълтички агнеси. ;)



 *                     *                    *


Желая на всички светли празници с пожелания за здраве, щастлива споделеност, вкусни моменти и шарени емоции!
Честит Великден!


  

събота, 12 април 2014 г.

Да е, ама не е

Да е сладко, ама не е. Да е солено, ама не е. Да е различно, ама не е. Да е познато, ама не е. Да е като баничка, ама не е. Да е кексче, ама не е. Да е странно, ама не е. Да е малко вкусно, ама не е...
Защото е много вкусно, защото е нещо, което обединява различното в себе си, а всъщност ти се струва крайно познато. Сякаш опитваш бабината баничка, топната в мъничко пудра захар. А после разбираш, че далеч не е баничка, но е едно от най-вкусните тестени изделия, които се е разтапяло на небцето ти.
Искам да ви похваля едни малки кексчета, които Fedora или Инчето от "Ossigeno" преди време ни показа, а след това и аз опитах. И си чакат реда още от Сирни Заговезни... Моите се различават на външен вид, но мисля, че просто ги попрепекох... Въпреки това ги харесахме страшно много и определено ще ги приготвя отново. Идеални са закуска!

Инче, благодаря ти за чудните сладосолености! :) Ще копирам рецептата ти, защото не съм променяла нищичко.

 

Сладки мъфини със сирене

 



Необходими продукти за 12 кексчета:
- 2 яйца;
- 1/2 ч. ч. кисело мляко;
- 1/2 ч. л. сода бикарбонат;
- 1/4 ч. ч. олио;
- 6 с. л. захар;
- 1/2 ч. ч. брашно;
- 100 г сирене.

Содата се гаси в киселото мляко. В купа се разбиват с миксер последователно яйцата, шупналото кисело мляко, олиото, захарта, брашното. Накрая се добавя и натрошеното сирене. Доразбива се с вилица или на по-ниска степен на мискера.
*За по-плътни и не толкова бухнали кексчета, разбивайте само с вилица.
С получената смес напълваме 3/4 от обема на формички за мъфини, като предварително сме ги намазали с олио и поръсили с брашно.
Кексчетата се пекат за 10 минути на 190°C градуса, след което фурната се намалява на 170° C и допичаме още 15 минути.
Още топлички, мъфините се посипват с пудра захар и се хапват с много желание! :)



Ако трябва да съм напълно искрена, много пъти мислех да ги приготвя наново, да ги снимам наново и тогава да ви ги покажа. Защото мъничко ми бодяха очите... Просто не изглеждат, ама никак, като тези на Инчето. Въпреки това толкова ми харесаха на вкус, че все пак реших да покажа именно тези!

Да кажем, че днес имам фамилоден и затова ви черпя виртуално с кексчета. Шегувам се, разбира се... Няма такъв празник. ;)
Честит Лазаровден!
Желая на всички светли пролетни празници! Бъдете здрави, нека в сърцата ви блика обич и нека щастието не дава и миг почивка на усмивките ви! ッ



 

вторник, 8 април 2014 г.

Глътка свежест

Понякога имам огрооомна нужда от точно такава глътка. Която да освежи и мислите ми, и настроението ми, и цялостната ми същност. И когато толкова много неща са занимавали съзнанието ми, гонели са се в неизвестна посока, а после някак са завършили, имам нужда от глътка свежест. Ей така, за да си ПРЕпрезаредя батериите...
За да избистря идеите си в някаква степен. За да мога все пак да степенувам. И то в положителна насока! Пък след това ще се боря за крачката, за първата, която да постави началото на преглътнатото притеснение и на дозата смелост. За да започна за ходом марш!
Защото понякога имам нужда от допълнително хъс, който да подправи моя, да поизостри чувствителността ми, да ме предизвика с още няколко идеи... Та току-виж се реша. :) И после пей сърце... Или пак с "п", ама друго действие... Важното е все пак да се сложи начало. След това ще се помоля и за мъничко късмет. За да си грабна глътка свежест и много решителност!

А извън моите умонастървения, ви предлагам една по-солидна глътка свежест, която дори може да засища - вкусна и полезна. :)

 

 

Салата с авокадо и портокалов винегрет

 



Необходими продукти за две порции:
- свежа маруля (5-6 листа);
- 1/2 авокадо;
- 50 г сурови орехови ядки;
- 50 г кашкавал.

Необходими продукти за портокаловия винегрет:
- 3 с. л. портокалов сок;
- 1 с. л. дижонска горчица;
- 5 с. л. олио;
- щипка черен пипер;
- щипка сол.

Листата маруля се измиват добре и се нарязват на тънки лентички. Авокадото и кашкавалът се нарязват на кубчета, а орехите се нарязват на по-едри парчета с помощта на остър нож.
Всички продукти се объркват и се овкусяват с портокаловия винегрет.
За портокаловия винегрет - смесват се портокаловият сок и горчицата. Разбъркват се добре и се добавя малко сол. Следва олиото и отново се бърка до получаването на гъст сос. Подправя се с малко черен пипер.




 

Определено останах доволна от тази ми хрумка. Още повече, че одобрението беше взаимно. Ще се радвам салатката да хареса и на вас. Да ви е сладко (солено)! :)






Пожелавам ви вечер, преливаща от пролетни усмивки!