понеделник, 30 декември 2013 г.

Още малко сладост



Пак съм с мъничко закъснение... Но от сърце ви пожелавам празници, изпълнени с вълшебство!




Преди да започнем с новогодишната подготовка ще ви подсладя с коледните лакомства, които тази година поднесох на любимите си хора. Отново избрах по-семпли рецепти, при които тайната се крие във вкуса. Външният вид... Все ще му дойде редът и на него и въображението ми ще опита да изрисува лакомствата, така че да радват и очите.

Няма да пиша рецепти. Пък и не са мои творения, други са измайсторили рецептите на тези вкусотии. Аз просто изпълнявах, а сега споделям и с вас. :)))



Мъжки тиквеник



Мъжки тиквеник  - не, не е само за мъже. Даже напротив - за всекиго, който обича тиквата в цялата й сладост.
Това е тиквеникът, който всяка година присъства на трапезата ни на Бъдни вечер. Приготвям го с дядо ми. Той ми помага в подготовката, а аз се заемам със самото готвене. Тази година обаче помощник беше баща ми. И така - баща и щерка (както той обича да нарича мен и сестра ми) се потрудиха и отново си имахме вкусен тиквеник. Затова е мъжки - защото за него винаги си имам мъжка подкрепа (името си е моя измислица).
Това, което различава нашия тиквеник, е добавката на няколко настъргани ябълки. Тайна, която знам от дядо ми. Но пък винаги действаме на око - количеството тиква, захар, канела, орехи, а после и 2-3 ябълки. Не запържваме плънката. Леко изстискваме сока от настърганите ябълки и тиква (за да не се разводнява след това сместа), а след това добавяме останалите вълшебства. И едно задължително - любов! :)



Ябълкови облачета



Тази сладки са вдъхновени от слънчевата Тики. Тики, мило другарче, искрено ти благодаря за тези вкусни, толкова уханни, пухкави и топящи се сладки! Просто прекрасни! Баща ми не спря да минава покрай тях и да си прибира по едничка... :)
Ето тук може да се насладите на Тикиния вариант на тези сладки. Аз запазих основата, но експериментирах по мое виждане. Вместо джинджифлов използвах обикновен мед, аромата сведох само до канела, а бадемовото брашно замених с фино смлени орехови ядки. Побългарих с една дума. :)
Тики, още веднъж ти благодаря! Това вече са едни от най-любимите ми сладки, чудесни са!



Тиквена сладост

 

За тези сладки отново открих музата си при Дианка. При нея са мекички и с аромат на джинджифил. При мен няма джинджифил и се получиха хрупкави, даже приличат на ореховки. Не знам какво обърках, но смятам, че е успешна грешка, защото почти няма спомен вече от тях. Последни бройки за ослушващите се? :)
Диди, благодаря ти много за всички идеи, които ни подаряваш! Поредната чудесна. :)
Спрях се на тиквените сладки, които може да откриете тук. Исках нещо различно от безбройните рецепти с толкова много масло в тях... За да прикрия тиквата (прекалено много хора около мен не я харесват), добавих настъргана кора от един портокал, а ароматът отново беше само канела.



Любимите меденки

 

Обожавам тези меденки. Толкова вкусни и топящи се... Рецептата е на Ванчето от "Гответе с мен". Ванче, отново ти благодаря, страхотна рецепта!
Миналата година ги приготвих покрай Коледа (ето тук са). Сега отново не пропуснах, но бяха по-различни. Винаги слепвам меденките с мармалад (тази година използвах шипков). Но сега ги изпекох предварително и след няколко дни ги слепих. Е, някак не се получиха толкова крехки като преди. Но проба-грешка... Уча се :)


❅                          ❅                             ❅

Пожелавам на всички весело посрещане на новата година! Пожелавам ви здраве за вас и за семействата ви! Това безспорно е най-важното.
Бъдете здрави, обичайте се и творете красота! :)


понеделник, 23 декември 2013 г.

Трепетен плен ♥

На този ден, преди 25 години се е родило едно много послушно бебе. Беличко, ама много беличко. С тъмни и топли очи и широка усмивка. И греещо сърце!
Минавали години, а малчуганът ставал все по-самостоятелен. Пакостлив и своенравен още повече - като всяко дете... Да не забравяме и приказлив. И много целеустремен. Козирог, достатъчно ли е? :)
Пораснал още повече. И взел, че изникнал пред очите ми и откраднал душата и сърцето ми. Или по-скоро аз му ги дадох... Взаимно беше.
И така вече няколко години. Все същата детска и мила усмивка, все същите топли очи, все същото греещо сърце и красива душа ми дават сила и озаряват света ми. Моята половинка, която допълва мен, която допълва двама ни. Моето всичко, както го наричам. :)

Не обичам да навлизам в толкова лични и интимни преживяваня, но днес е малко по-различно, затова си го позволих. :) Пък и както той самият каза "Eй, ставам на 25. Това си е четвърт век!" Така че явно е специален ден. :)

И защото за мен наистина е, искам да ви почерпя за негово здраве. Желая му от все сърце и душа да е здрав, да бъде себе си и да не спира да мечтае. Всичко друго ще постигнем заедно, сигурна съм в това.

Тъй като днес той ще празнува на два фронта, реших моят принос да е малко по-различен. Знаех, че ще има стандартната торта с блатове и крем, затова аз исках да му приготвя нещо друго. Нещо силно и запомнящо се, нещо безкрайно вкусно и много сладко, нещо неописуемо шоколадово и с ясен почерк. И всъщност нищо сложно, съвсем семпло, но определено заслужаващо предходните думи.

Шоколадовата орбит торта, както я е нарекла Дианка, Chocolate Idiot Cake по думите на небезизвестния Дейвид Лебовиц и "Шоколадов трепет", както ще я нарека аз. "Шоколадов трепет" - защото точно това символизира. Е, и доста "трепети" изхабих покрай нея, но вината е моя... Имах малко трудности, не успях да постигна това, което исках, после и снимките ме затрудниха доста, но... това е. Забравям за всичко и искам да запомня само щастливата и доволна усмивка на рожденика, когато видя и опита резултата - това ми е достатъчно.

 

 

Торта "Шоколадов трепет" 

 


Рецептата е на Дейвид Лебовиц, така че ще цитирам. От мен има само една малка добавка, внасяща допълнителен аромат...

Необходими продукти:
- 290 г натурален шоколад;
- 200 г масло;
- 5 яйца;
- 200 г захар;
- 1 с. л. мандаринов ликьор;
- натурално какао за поръсване.

Шоколадът и маслото се стопяват на водна баня и се бъркат до получаването на еднородна смес. Оставят се настрани, докато леко се охладят.
През това време яйцата и захарта се разбиват с миксер до побеляване. Постепенно към яйчената се добавя шоколадовата смес и всичко се разбива добре. Добавя се и мандариновият ликьор.
Форма с диаметър 23-24 см се намаслява и поръсва с малко какао. Разпределя се добре и излишното какао се отстранява.
Сместа за тортата се изсипва във формата и се покрива с фолио. С фолио се обвива и самата форма, ако е с отделящо се дъно. След това се поставя в по-голям съд и се налива топла вода до средата на тортената форма.
Пече се в предварително загрята на 175° C фурна за около 1 час и 10-15 минути. Тортата е добре изпечена, когато докосвайки центъра й с пръст, той остава чист.
Готовата торта се изважда от по-големия съд, маха се фолиото отгоре и се оставя да изстине напълно. Украсява се по желание. Може да се съхранява в хладилник от 3 до 5 дни.



Това е моята торта. Както по-горе споменах, имах известни затруднения, но не заради рецептата. Горещо препоръчвам и гарантирам, че ще спечели любителите на шоколадови десерти.

Диди, а на теб искам сърдечно да ти благодаря! От теб научих за тази торта и ти беше подтикът за направата й. Продължавай все така да ни вдъхновяваш! :)



Почерпете се и да ви е сладко!



неделя, 22 декември 2013 г.

Малкото голямо щастие...

Не е коледно и не е за ядене. Не е сладко и не е солено. Не е безцветно и не е шарено. Не е малко, но не е и огромно. Не е ново, не е и старо. Не е безкрайно, но не е моментно. Не е явление, но не е без значение. И е голямо щастие за мен! От онези, които малките сбъднати мечти ти разкриват. Които ти даряват глътката свеж въздух, онзи едва доловим копнеж, бледнеещ пред по-важните желания за здраве и пак здраве. Но въпреки това... Толкова силно го исках, аз го постигнах и сега с огромно желание опознавам. Гледаме се замислено, изучаваме се, опитваме и често грешим. Понякога и усмивка долавяме. :)

Ще ви представя моя нов другар, с когото се надявам да постигнем съгласие, разбирателство и взаимност. Е, трудничък е за свикване, ама аз не се отказвам. :) Чаках го толкова време и всяка секунда си струваше. Знам, че "сега предстои най-важното, но и най-трудното". Кой е казал, че ще е лесно? Важното е да бъде за удоволствие, а не тормоз.

С голямо вълнение ви споделям, че най-накрая в ръцете си държа моя фотоапарат. От една седмица се опознаваме и сме едва в началото. Сигурно ще е доста продължително това начало, но пък няма да се откажем. Така че смело напред!

Искам да ви разкрия няколко мига, които вчера си подарихме с него. А Коледа... Все ще я поканим и нея в моето местенце. Ама не знам кога... ;)


❉  ❉  ❉

































 ❉






❉   ❉  ❉

 Желая на всички прекрасни дни и много сладка предпразнична подготовка!
Стискайте ми палци да успея да се вредя и аз сред вашите вкусни красоти...



неделя, 15 декември 2013 г.

Мъничко извън рамката

Или иначе казано "ни в клин, ни в ръкав" ще е предложението ми, ама пък знае ли се, може някой да се вдъхнови и да се реши да си го приготви. Не е коледно, не и сладичко, ама пък е нещо по-сериозно за стомаха. Имайки предвид, че май десертите преобладават тук и в главата ми като идеи, понякога мъничко сол не е излишна. :)

А как се стигна до тези малки бръмбазъци (след малко ще разберете какво имам предвид)? Както много често се случва при мен. Искам да направя нещо, започвам да се ровя за идеи, после ми харесва друго, опитвам се да го реализирам в главата си като трето и накрая отивам на съвсем друга вълна. Ама така е... Понякога от много търсене ми писва, та се отказвам, но този път нямаше мърдане назад, вариантът беше само един - напред и това е. :)

Запретнах ръкави, започнах нещо отдавна отлагано и взе, че се получи. Ако трябва да съм искрена обаче, не беше много за нас. Някак не сме свикнали с този вкус на варено тесто. Ще го споделя все пак, ако на някого му хареса идеята. Може би трябва да опитам различна комбинация, знам ли... Но знам, че искам да благодаря на Ирма за споделената рецепта, от доста време имах желание да опитам.

 

Ньоки с магданозено песто

 


Както споменах, източникът на моето вдъхновение този път е Ирма. Ето тук може да се насладите и на нейния вариант. Ирме, благодаря ти много! :)


Необходими продукти за ньоките:
- 3 големи картофа (или 4 средни);
- 1 яйце;
- 1 к. л. сол;
- 160-180 г брашно (при мен - 17 с. л.);
- 1 ч. л. сушен магданоз.

Картофите се сваряват, обелват и намачкват с преса за картофи. Когато изстинат, към тях се добавят останалите продукти (яйцето, брашното, солта и сухият магданоз) и се замесва меко тесто. От него се късат малки топки, които се разстилат с длани във формата на фитили. Всеки фитил се реже на малки кубчета, които се оформят като вретено и след това с помощта на вилица правим леки браздички.
Пускаме ньоките в подсолена вряща вода и ги оставяме да изплуват на повърхността. След още 2-3 минути ги изваждаме и оставяме да се отцедят (аз използвах гевгир).

За магданозеното песто:
- шепа накълцан магданоз;
- 1 с. л. зехтин;
- 2 с. л. орехови ядки;
- 1 ч. л. маслинова паста.

Признавам си, че малко действах на око, но взе, че се получи вкусно "песто". Та смесвате всичко в блендер и хубаво надробявате до получаването на по-едра кашичка.
Моето песто не е особено ярко като цвят, но и магданозът ми беше жълто-зелен. :)

Може да разбъркате отцедените, но топли ньоки с лъжица песто и да сервирате.
Може пък и леко да сотирате ньоките с масло, после да добавите песто и да настържете една идея кашкавал, който да се разтопи. Щях да забравя - и да поръсите с щипка смлян черен пипер... :)
Или както ви харесва...



Хубава и спокойна вечер от мен!


***Блогър ми направи някакъв проблем (прочетох, че слъщото се случи и при Тили) - уж актуализирах стара публикация, а тя взе, че се публикува отново. Затова сега пускам втори път последната си публикация... Извинявам се за загубените коментари... Съжалявам!


понеделник, 9 декември 2013 г.

Предколедна радост

Докато си чакам една малка радост, която да ми помогне с коледните приготовления, друга една радост "почука" на вратата ми. :)
Тази радост е много усмихната, много любезна и страшно талантлива. Отзивчива, внимателна и емоционална. И как само омайва... Първо поднася изненадата, после изпълва сетивата и накрая остава вълшебна наслада... И винаги е вкусно, ама много вкусно! :) Е, понякога е непознато, но пък предизвикателно и обогатяващо. Така че едва ли има недоволни.

Преди време ме посрещна така радушно при себе си, сега е мой ред. И с огромно желание сега аз казвам "Добре дошла!" на Лети от "Кулинарно приключение".
И ако знаете само какво е приготвила... Нещо, за което си умирам - сладичко... Не знам колко е в нормите, но от края на октомври Коледа е в главата ми и постоянно събирам идеи за коледни сладки. Друг е въпросът какво ще ми роди след това фантазията. Но в едно съм сигурна - днес блогът ми ухае прекрасно, изпъстри се предколедно и кани всички ви в приятната компания на Лети и чудните й бисквитки! :)


*                            *                             *





























❄ ❄ ❄ ❄ ❄ ❄ ❄


























Тези много вкусни бисквитки приготвих за гостуването при Гери в нейния блог "Мус от краски и мечти". Благодаря ти за милата покана, Гери! 
  Преди време тя гостува при мен с една прекрасна и слънчева, като самата нея, питка. По този повод споделих колко харесвам Гери - нейната искреност, любознателност и съпричастност. Много ми е приятно да посещавам нейното виртуално кътче и сега с огромно удоволствие идвам на гости с нещо сладичко, което се надявам да й хареса. Предвид наближаващите коледни празници, украсих подобаващо бисквитките и даже нарочих специален късмет за моята чудесна домакиня. 
Гери, виждаш ли листчето под панделката? Там има за теб пожелание - за здраве, вдъхновение и любов, за много вълшебство и цвят в живота ти! Бъди щастлива!



Ако някой реши да се възползва от рецептата, да знае, че няма да се задоволи с една доза, а ще иска да направи после още. Бисквитките се получават много вкусни, в нестандартна, интересна форма и приготвянето им не е изобщо сложно. Единственото леко затруднение, което може да срещнете, е оформянето на тестото - трябва да е достатъчно охладено, за да може да работите с него, и трябва да действате бързо, за да не се стопли прекомерно от ръцете ви. :-)

Вкусни бисквити / Delicious Cookies

доза: около 26 броя

Продукти:

270 гр. брашно,
200 гр. масло,
150 гр. захар,
1 яйце,
1 ч. л. ванилова есенция,
1/2 ч. л. бакпулвер,
1/2 ч. л. сол,
конфитюр от малини (или вишни)




Начин на приготвяне:
  Разбийте в купа маслото и захарта до получаването на пухкава кремообразна смес. Добавете с разбиване яйцето и ванилията.
  Пресейте брашното, смесете го с бакпулвера и солта. Изсипвайте постепенно брашняната смес във маслената, като разбърквате добре. Ще се получи лепкаво маслено тесто. Покрийте купата с фолио за свежо съхранение и оставете в хладилника тестото, за да стегне (при мен стана за около час).
  Набрашнете съвсем леко плота, колкото да не залепва тестото по него. Набрашнете леко и ръцете си. Разделете добре охладеното тесто на 3 части. От всяка част оформете рула (кръгли "фитили") с  диаметър около 3 см. Работете бързо, защото ако тестото се стопли, оформянето ще е много по-трудно. Сложете така оформеното тесто в тава (аз използвам тази на фурната), постлана с хартия за печене, на разстояние 10 см едно от друго. С помощта на кръглата дръжка на дървена лъжица (или друг подобен инструмент) направете вдлъбнатина в средата на тестото по цялата дължина. Напълнете вдлъбнатината с конфитюр, като не я препълвате прекалено. Трябва да изглеждат приблизително така:


Пекат се на предварително загрята до 180 градуса фурна около 15-20 минути или докато леко порозовеят. Докато се пече тестото, донякъде се разлива и затова се изисква разстояние между рулата.
   Оставят се в тавата да се охладят за около 2 минути. После се нарязват диагонално на парчета с дебелина около 2 см и с помощта на шпатула внимателно се изваждат върху решетка (скара) да изстинат.
   След като се охладят, дръжте бисквитите в плътно затворена кутия. Ако оцелеят дотогава, че да ги приберете, защото поне при нас изчезнаха светкавично :-)

    ** Рецептата е адаптирана от книгата "Всичко за печенето".




 *                         *                           *

Ако ви кажа, че се се вълнувам, не знам дали ще е достатъчно... Защото няма по-приятна емоция от споделената радост, а гостуването на Лети е точно това. :)
Лети, от сърце ти благодаря - че прие поканата да озариш моето местенце, за отделеното време и внимание, за търпението, за прекрасните сладки, които ще опитам да приготвя и аз, за това, че си толкова сърцат човек!

А листчето, което се крие там... Страхотна изненада, наистина!
Ако знаеш само как си трупам подобни жестове близо до себе си - и този е един от тях.
Аз на свой ред ще ти пожелая крепко здраве за теб и цялото ти семейство, много споделени вълшебни мигове и добрина, която винаги да топли сърцето ти!
Още веднъж ти благодаря, мила Лети, и нека предстоящите празници да озарят дома ти! :)