неделя, 25 август 2013 г.

Моментно на момента

Определено мъничко ми липсва онова, моето си вдъхновение, за да приготвям и споделям след това с вас. Някак не се получава. А понякога дори нямам желание да опитам. ОБАЧЕ няма да бъде вечно така, нали? Просто не може. Давам му, на вдъхновението ми, да си почине малко, но да се готви, защото съвсем скоро, само след 3 седмици и няколко дни, се завръщаме на родна земя. Тогава отново го впрягам здраво и нека да бъде, нека да бъде все така окриляващо ме, както досега. Не си го давам за нищо - нито вдъхновението за готвене, нито цялостното вдъхновение. Просто сега е в моментно състояние...

И все пак ме осеняват някакви мънички искри. Гъделичка ме леко, че и ръцете малко ме сърбят... Да сготвя нещо, да опитам да го снимам. А дали ще се получи... Е, може и по-добре, все си го повтарям. Но пък продължавам!

Случва се да си приготвя нещо, но да нямам желание за снимки... Което е странно, нетипично дори, но аз пак се успокоявам с това, че е моментно... Така си заминаха един огретен по рецепта на слънчевата Тики и един страхотен, наситен какаов кекс. Обещавам обаче да ги приготвя отново и да ги споделя с вас, защото наистина ни харесаха. :)

Преди това ще ви покажа три простички идеи, които взеха, че се реализираха наведнъж. Имах свободен ден, имах желание за готвене и запретнах ръкави. Нищо сложно, нищо ново, но пък вкусничко и лесно. Просто така, за да е по-приятно с домашно приготвена храна.





Картофи със сос бешамел 



Първо искам да споделя рецептата за картофи със сос бешамел. Много обичаме този зеленчук и по всякакъв начин се опитвам да експериментирам с него. Това е още една идея за вкусни картофки, която открих ето тук и приготвям вече няколко пъти.
 
Необходими продукти:
- около 1 кг картофи;
- 3-4 с. л. брашно;
- 5-6 с. л. олио;
- 1/2 ч. ч. прясно мляко;
- 1/2 ч. ч. пилешки бульон;
- черен пипер и сол на вкус.

Картофите се обелват и се нарязват на по-едри парчета. Измиват се добре и се сваряват в подсолена вода, подправена с копър (може и без копър, не е проблем). Сварените картофи се отцеждат от водата.
Отделно се сгорещява олиото и в него се запържва леко брашното. Добавят се прясното мляко и част от водата, в която са се варили картофите - в конкретния случай замених водата с пилешки бульон. Бърка се добре до получаването на гладък сос.
Когато сосът е готов, към него се добавят картофите и всичко се разбърква. Оставя се така за 3-4 минути и накрая се подправя със солта и черния пипер. Сервира се топло и се хапва с удоволствие.

 

Пиле с ориз на фурна

 
























Много обичам пиле на фурна в различни варианти - и с картофи, и с ориз, и с какво ли не. Когато го приготвяше с ориз, майка ми винаги добавяше и доматен сок - едно време... Но дядо ми, и той се изявява понякога в кухнята, го правеше без домати и му казвахме "пиле с бял ориз". Е, обичам и двата варианта, но реших аз да приготвя белия. Рових се из интернет и накрая реших да действам... на око. Отново много простичко.

Необходими продукти:
- 4 пилешки бутчета;
- 1 и 1/2 ч. ч. ориз басмати (с такъв разполагах, но ще се получи добре с всякакъв ориз);
- 1 морков;
- няколко стръка пресен магданоз;
- сол и черен пипер на вкус.

Пилешките бутчета се сваряват, като периодично водата, в която се готвят, се почиства от отделящата се пяна. Когато са готови, бульонът се прецежда и се запазва.
В тавичка се слага измитият ориз и се нареждат пилешките бутчета. Добавя се нарязаният на малки кубчета морков и се поръсва с черен пипер и сол на вкус, както и с наситнения магданоз.
С около 2 ч. ч. от отделения бульон (1/2 ч. ч. използвах за картофите със сос бешамел) заливаме ястието, разбъркваме внимателно, за да не се разместят бутчетата. Печем на
200° C до готовност на ориза и леко зачервяване на бутчетата - около 20-30 минути.


Родопска закуска

 


























Тук Таничка ще каже колко родопска е тази закуска. Аз така съм запомнила от майка ми този вид разядка и затова така ще я споделя с вас. Искам само да допълня, че изварата си приготвих сама. И как се стигна до това...
Прясно мляко тук си взимаме предимно от турските магазини и смея да твърдя, че е добро. Дори след 4-5 дни вече се разваля... Нещо, което не ми се е случвало с купено от магазина прясно мляко в България. Та беше останало около половин литър мляко, което пробвах да си стопля, а то взе, че се пресече... Тъкмо го изхвърлях, когато се сетих как дядо ми приготвя домашна извара. Тогава стоплих цялото мляко до завиране , добавих около 1 ч. л. лимонов сок и махнах от котлона. Когато изстина напълно, прецедих през много ситна цедка и оставих за няколко минути, за да се отдели напълно излишната течност. И така си имах чудесна домашна извара. От половин литър мляко се получи около 250 гр извара.

Необходими продукти:
- около 250 гр. извара;
- 1 с. л. кисело мляко (майка ми добавя майонеза, но аз избрах да е по-здравословно);
- 1/2 по-малка краставица, нарязана на малки кубчета (като за таратор);
- 2-3 скилидки чесън;
- 1 к. л. червен пипер;
- сол и черен пипер на вкус.

Всичко се смесва и се оставя в хладилник за около час. Може да се хапва и като салатка, а защо не и да се намаже на филийка като пастет.


*              *             *

Желая на всички прекрасна вечер и много вдъхновена седмица!
Бъдете усмихнати и дерзайте!

петък, 16 август 2013 г.

Сладка раздумка


Нещо подобно се получи с това предизвикателство, ширещо се през последните седмици из блоговете. И да споделя - изключително приятно ми е да прочета  написаното от всекиго, защото отговорите на толкова различни въпроси открехват нови врати, опознавам още повече конкретния човек и някак усещането е още по-приятно. Някого, когото следиш постоянно, четеш с интерес публикуваното от него, а изведнъж той решава и да те допусне по-близко до себе си. Всеки го нарече по собствен начин. Но както и да го окачествим, определено е една приятна възможност да опознаеш виртуалните си познати, които невинаги имаш възможност да срещнеш и на живо. :)
 
Ето така аз възприех случващото се с тези въпроси-отговори. И със сигурност беше удоволствие да си побъбря с всички ви, мили дами. Но преди да приключим, обещала съм на още три дружки, затова бързам да си изпълня обещанието. Макар и с малко закъснение - моля за извинение...



За да бъда безпристрастна, ще отговарям по азбучен ред - първо на въпросите на Алекс, после на Люси и после на Роси.



В приказките от шоколад... 

 

1.Защо създадохте блога си?
1.Защо създадохте блога си?
2.Какво ви вдъхновява?
3. Първото ястие, което приготвихте сами е...
4.Червено, бяло или розе?
5. Коя е вашата щастлива песен?
6. Ако бяхте храна, щяхте да сте....
7. Считате за свой недостатък.....
8. Какво ви разсмива?
9. Какво ви прави добро впечатление при ново запознанство?
10.Вярвате че......
- See more at: http://lussisworldofartcraft.blogspot.co.uk/2013/07/blog-post.html#sthash.ZpPPGAw2.dpuf
1.Защо създадохте блога си?
2.Какво ви вдъхновява?
3. Първото ястие, което приготвихте сами е...
4.Червено, бяло или розе?
5. Коя е вашата щастлива песен?
6. Ако бяхте храна, щяхте да сте....
7. Считате за свой недостатък.....
8. Какво ви разсмива?
9. Какво ви прави добро впечатление при ново запознанство?
10.Вярвате че......
- See more at: http://lussisworldofartcraft.blogspot.co.uk/2013/07/blog-post.html#sthash.ZpPPGAw2.dpuf
1. Как и защо започнахте да готвите?
Започнах да готвя, защото много ми харесваше, нещо ме привличаше в това занимание. Има и друго. Когато бях малка, баба ми ме оставяше сама вкъщи, а тя отиваше на работа. Тогава аз започвах да се ровя из готварските й книги и смело бърках разни "вкусотии", които често отиваха на боклука. ;) Но пък човек се учи с времето, само желание трябва. 

2. Какво ви вдъхновява?
Вдъхновяват ме много неща - от онези, малките и баналните, но истинските. И ако трябва да съм честна, спокойствието - то е основен двигател, за да се разгърне изцяло вдъхновението ми.

3. Обичате ли да експериментирате в кухнята?
Определено! Много рядко изпълнявам всичко дословно, но пък и рядко действам изцяло според моите преценки. Май е нещо средно - хем имам рецепта, хем влагам от себе си. 

4. Сирена или месни продукти?
Не знам... Може би сирена.

5. Има ли нещо, което се притеснявате да приготвите? Какво е?
Конкретно ястие - не за момента. Но пък нямам много опит с готвенето на месо. Предполагам се дължи на влечението ми към десертите и тестените изделия. Но се надявам времето да помогне за всичко, което ми липсва. 



6. Ако бяхте храна, щяхте да сте...
Определено се замислих тук. Помолих половинката за жокер - той каза "шоколадова торта с киви" - нямам идея защо... 

7. Имате ли други хобита, освен готвенето?
Имам, да, и са доста. Някои от тях съм изброила в представянето "Всичко за мен".

8. Какво бихте предпочели - книга или филм?
Много зависи от настроението ми. И двете подлежат на него... Със сигурност обаче не съм от хората, които постоянно гледат филми или не могат без книга.

9. Най-красиво място, на което сте стъпвали, е...
Ако трябва да съм искрена и да споделя първото нещо, което изникна в ума ми, то ще е "душата на моята половинка".

10. Какво ви кара да се усмихвате?
Това, което споменах и по-горе. Това, което ме усмихва, всъщност ме вдъхновява да се боря, да продължавам, да преоткривам. :)


В света на Люси... 

 

1. Защо създадохте блога си?
В предишните отговори споменах за това.
Защо създадохте блога сиЗащ
Защо създадохте блога си
Защо създадохте блога си?
Защо създадохте блога си?

2. Какво ви вдъхновява?
Малко по-нагоре споделих и това.

3. Първото ястие, което приготвихте сами, е...
Хм... Не съм сигурна дали е точно първото, но помня, че на 10-годишна възраст изпекох първите си домашни блатове и направих с тях сметанова торта. Отгоре реших да украся с карамел - не беше най-добрата украса, но пък помня, че беше вкусна торта.

4. Червено, бяло или розе?
Не пия алкохол, така че и виното не мога да оценя напълно. Затова ще кажа, че отново зависи - и от случая, и от настроението. Но не повече от няколко малки глътки.

5. Коя е вашата щастлива песен?
Май нямам такава, но определено ми носят настроение диско парчетата от едно време. напомнят ми за това, когато с братовчедките ми бяхме много малки и танцувахме на тях, по детски...
























6. Ако бяхте храна, щяхте да сте...
По-нагоре се опитах да отговоря на този въпрос.

7. Считате за свой недостатък...
Липсата на търпение в някои моменти. Но се уча!

8. Какво ви разсмива?
По-горе казах какво ме усмихва. Тук ще кажа какво ме разсмива, както го разбирам аз - заблуден човек, който се мисли за някакъв, какъвто всъщност не е. Давам пример - вчера един мъж се опитваше да танцува на улицата на песни на Майкъл Джаксън - определено не можеше, но така си вярваше, с такова самочувствие беше... Определено ме разсмя.

9. Какво ви прави добро впечатление при ново запознанство?
Погледът на човека и самото ръкостискане. Винаги съм уважавала здравото ръкостискане, не само при запознанство.

10. Вярвате, че...
Всяко нещо си има причина и се случва за наше добро.

 

В магията на кулинарния еликсир... 

 

1. Какъв кулинар сте - педантичен ,подреден и последователен или когато готвите настава лек хаос,който разчиствате в последствие?А може да има и трети вариант,споделете!
По принцип съм страшно подреден човек, който често изпада в педантичност, но с готвенето май е по-различно. Имам чувството, че след това ме чакат всички чинии, купи, чаши и т.н., за да ги измия за следващия подвиг...  ;)

2. Планирате ли предварително какво ще сготвите или действате според момента,настроението,наличностите?
Зависи от случая. По принцип обичам да планирам, но когато стомахът алармира, а времето притиска, тогава се мисли на момента. 

3. Какво питие харесвате?
Сладичко... Обичам да ми е вкусно всичко, което консумирам.  

4. С какво най-много обичате да си поглезите небцето,кое ви е много любимо ? 
Тези дни обяснявах на един от съквартирантите ни (наполовина индиец, наполовина французин), че в България наричаме с "добро прасенце" хората, които си хапват всичко, та в това число и аз, всичко ми е приятно. Особено ако някой друг ми го е приготвил и ми го поднесе с желание, тогава и късче хляб със сол ще е най-вкусното ястие.

5. Всички в дома ви ли харесвате еднакви неща или имате разногласия?Съобразявате ли се с тях и лишавате ли се от нещо само защото останалите не го обичат?
Мисля, че отговорът е ясен тук... Имам си доста капризен господин и определено се съобразяваме с предпочитанията му. За всекиго трябва да има все пак. :)


6. Ограничавате ли се в избора на продукти или рецепта от здравословна гледна точка?
Опитвам се и ми харесва тази идея, но не съм вманиачена. По-скоро се съобразявам с какво се храня, но не съм върл фен на био продукти и т.н.

7. До колко сте фенове на еко и био  кулинарията?Има ли нещо,което преди сте приготвяли и обичали,но вече сте променили предпочитанията и възгледите си и не го консумирате?
Мисля, че отговорът на предишния въпрос е валиден и за тук. 

8. Кой продукт или няколко изобщо не присъстват в кошницата ви?
Изобщо... Не знам. Не съм човек на крайностите, май няма нещо, което да отхвърлям напълно относно яденето. Но пък за едно се сещам - не съм опитвала и нямам желание да опитам известния английски black pudding, който се приготвя от кръв...

9. Коя е рецептата,която постоянно отлагате?
Много са, но не защото ми липсва желание. Просто обстоятелства... Но пък все някога я приготвям, аз грижливо си пазя набелязаното. 


10. Следите ли често кулинарните блогове,пишете ли коментари или просто разглеждате?
Следя любимите си кулинарни блогове и винаги щом мога, изказвам мнението си за съответната публикация. То си е своеобразен разговор с човека отсреща. Релаксирам по този начин. Блоговете определено ме зареждат с положителна енергия, толкова вдъхновение откривам в тях.


 
Няма да задавам въпроси, защото вече го направих веднъж, а повечето блогъри междувременно се включиха. Благодаря на всички, които ни допуснаха по-близко до себе си! Благодаря и за поканите, момичета, искрено се радвам, че станах част от тази сладка раздумка!

Росинце, Алекс, Люси, благодаря ви за вниманието, много ме зарадвахте! А на всички ви желая прекрасни почивни дни, с много усмивки и в компанията на любимите хора! :)))




Ако бяхте храна, щяхте да сте....
1.Защо създадохте блога си?
2.Какво ви вдъхновява?
3. Първото ястие, което приготвихте сами е...
4.Червено, бяло или розе?
5. Коя е вашата щастлива песен?
6. Ако бяхте храна, щяхте да сте....
7. Считате за свой недостатък.....
8. Какво ви разсмива?
9. Какво ви прави добро впечатление при ново запознанство?
10.Вярвате че......
- See more at: http://lussisworldofartcraft.blogspot.co.uk/2013/07/blog-post.html#sthash.ZpPPGAw2.dpuf
1.Защо създадохте блога си?
2.Какво ви вдъхновява?
3. Първото ястие, което приготвихте сами е...
4.Червено, бяло или розе?
5. Коя е вашата щастлива песен?
6. Ако бяхте храна, щяхте да сте....
7. Считате за свой недостатък.....
8. Какво ви разсмива?
9. Какво ви прави добро впечатление при ново запознанство?
10.Вярвате че......
- See more at: http://lussisworldofartcraft.blogspot.co.uk/2013/07/blog-post.html#sthash.ZpPPGAw2.dpuf
1.Защо създадохте блога си?
2.Какво ви вдъхновява?
3. Първото ястие, което приготвихте сами е...
4.Червено, бяло или розе?
5. Коя е вашата щастлива песен?
6. Ако бяхте храна, щяхте да сте....
7. Считате за свой недостатък.....
8. Какво ви разсмива?
9. Какво ви прави добро впечатление при ново запознанство?
10.Вярвате че......
- See more at: http://lussisworldofartcraft.blogspot.co.uk/2013/07/blog-post.html#sthash.ZpPPGAw2.dpuf

вторник, 6 август 2013 г.

За хубавите поводи

За хубавите поводи е хубаво да има и почерпка, нали? Така смятам и така направих. Имам два повода, заради които да се усмихна мнооого широко. А има и нещо друго - днес за първи път се почувствах малко по-спокойна тук, в Лондон, и не мразех работата си повече от всичко... Все ще се справим... :)
Не ми остава почти никакво свободно време, затова и по-рядко успявам да посещавам местенцата ви, както и моето си. Но се старая да не изоставам много, а и всичко ми липсва, ако трябва да съм честна....

И защото споделеното щастие е двойно щастие, ще удвоя своето, като го споделя с вас. Днес, на 5 август (тук все още е 5 ;)), бабата на човека до мен има рожден ден и защото много си я обичаме, искам да й пожелая да бъде здрава, все така силна, много борбена и много усмихната - защото тя го може. Има и друго - това за мен е публикация № 100. И определено си е повод за виртуална почерпка. В тази връзка си говорихме с голямата братовчедка и й обяснявах, че не може публикация 100 да е за нещо солено (не исках...), трябваше да е десерт. Затова в неделя запретнах ръкави и мисля, че успях да приготвя бързата торта на Диди Бунова. Диди, сърдечно благодаря за чудесната рецепта! Всички харесаха много тортата и ако трябва да издам една тайна, в момента вече няма и троха от нея. ;)


Бързата торта на Диди

 













Почти не съм променяла рецептата, даже бях много стриктна този път. :) Диди, още веднъж искам да ти благодаря! Определено ще си приготвям този десерт често, пък макар и само основата. И с твое разрешение направо ще копирам рецептата, надявам се да нямаш против.

Необходими продукти:

- 170 г брашно (17 с. л.);
- 2 с. л. натурално какао (аз използвах 3 с. л.);
- 140 -150 г захар (при мен - 9 с. л.);
- 70 мл олио;
- 1 ч. ч. кисело мляко;
- 1 ч. л. сода бикарбонат;
- 35-50 г черен шоколад (аз сложих 50 г);
- 400-600 г заквасена сметана и пудра захар за подслаждане;
- 400-500 г ягоди;
- пудра захар с бурбонска ванилия за поръсване.

Брашното се пресява заедно с какаото. Захарта и олиото се разбъркват. Към киселото мляко се добавя содата, а след това към тях се прибавят захарта и олиото. Следва брашното с какаото. Всичко се разбърква за кратко, докато се хомогенизира до гладка смес. Прибавя се шоколадът, нарязан на парчета с големина 10-12 мм. Тестото се изсипва в облицована с хартия за печене форма с диаметър 26 см (аз нямах хартия и намазних и набрашних формата). Пече се в загрята на 180° С фурна за около 25-30 минути или докато пробна клечка излиза суха от сместа. Изпеченият блат се освобождава от формата и се оставя да се охлади 15-20 минути. Междувременно сметаната се подслажда на вкус. Ягодите се измиват и нарязват на половини, четвъртини или резени. Блатът се надупчва с вилица на няколко места. Отгоре се разпределя сметаната, нареждат се ягодите и се поръсва с пудра захар с бурбонска ванилия. Може да се сервира веднага.


Искам да споделя 2 неща. Първо, тази бурбонска ванилия май не е същата тук, каквото е в България. Купих си я от един от турските магазини, на д-р Йоткер е, но изглеждаше като по-тъмни кристалчета захар (вижда се и на снимките). И друго - английската заквасена сметана е много рядка... Да, вкусна е, като нашата е, но е много по-течна...

 Горещо препоръчвам тортата. Може и за сладкиш да се приеме, няма значение. Важен е крайният резултат - вкусен и запомнящ се десерт.





















































Парчето ми не е особено фотогенично, но пък беше вкусно - след пробождането на блата с вилица, сметаната явно е попила на места...





Още веднъж искам да честитя юбилея на рожденичката и да посветя тази публикация на нея. А само след малко повече от месец ще се постарая и лично да се почерпим задружно.


*  *  *

Желая на всички ви вълшебна седмица с много сладки моменти, много сладки усмивки и още повече сладки мечти!


И знайте, че сте част от моето виртуално местенце и определено ми дарявате прекрасни емоции! :)))