понеделник, 29 април 2013 г.

Частица от менюто

Преди около месец бях споменала, че наистина започна един по-различен живот за мен след тазгодишния ми рожден ден. Случват се разни приятни неща и малко по малко сбъдвам мечтите си. Разбира се, изникват и нови - човек е нищо без мечти!

И точно една такава сбъдната мечта ме усмихва и ми носи удовлетворение. Става въпрос за стаж в медия. Това е задължителна част от обучението в университета. Всяка година трябва да караме летни стажове с учебна цел. Е, повечето от нас не чакат лятото, а се заемаме с това още през учебната година. Така направих и в първи курс, така направих и сега във втори. Мислех си за радио, защото това е профилът, който съм избрала. Но той си има други причини. Истината за мен е писането и печатните медии. Това е моята слабост, моят блян дори. И реших, че отново ще избера печатна медия с идеята, че в студентското радио също правим предавания - така ще упражнявам и двете дейности.

А защо въобще споделям тук това? Защото точно днес се навършва един месец, откакто съм стажант в сп. "Меню". Може би е излишно да обяснявам каква емоция е това за мен, но не мога да го скрия (а и не искам).

Чувствам се чудесно там. Харесвам самото списание, философията му, както и съдържанието, което освен рецепти, има и журналистически материали. И изобщо съм в една кулинарно-журналистическа приказка, от която не ми се излиза... Прекрасно е да допълвам двете си любими занимания, попивайки съветите както на Веселина Маринова - Еси (главната редакторка), така и на Ивелина Иванова - Ивето (шеф-готвачът на Menumag.bg и на сп. "Меню"). И от целия екип, разбира се, защото всеки си има своите задачки, за да функционира "кошерът" добре и успешно.







И след споделеното ми се иска да ви пренеса на едно събитие, за което обещах да разкажа. На 27 април се състоя един от кулинарните курсове, които списанието организира. Тематиката беше "Козунак и великденски сладки", а аз имах щастието да бъда поканена от Ивето и да й помагам. Е, можете да си представите какво е за мен нещо подобно...










 Това беше и причината да бързам сутринта на същия този ден и да приготвя чийзкейка в чашки за минутки. Успях някак и пристигнах в редакцията навреме. Трябваше само стрелките да покажат 10:00 и курсистите да дойдат. А там ги очакваха шеф-готвачът Ивето и нейната помощничка в курса - Петя Шмарова.

 
Отляво - Ивето, отдясно - Петя



Ръководството с рецепти, което всеки курсист получава



Козунаци в действие
Мога да споделя някои тънкости, които запомних относно козунаците. Шеф-готвачът препоръчва да се използва брашно с високо съдържание на глутен за по-изразителни "конци"- над 10,5. Също да се използва смесена мазнина - например, една част да е животинска, а другата - растителна. Тестото не бива да е твърдо, а средно. Захарта - на 1 кг брашно се слага максимум 250 г захар иначе тестото натежава и не може да се изпече хубав козунак на конци. Друго, което ми направи впечатление - на 2-3 пъти стените и дъното на фурната се напръскваха с вода по време на печенето. Идеята на това е козунаците да са пухкави, но не сухи. За украсата - добре е със съвсем леко навлажнена ръка да се разбърка захарта за поръсването. Така тя няма да загори и да се карамелизира. Още нещо - препоръчително е да печем в съд, който е около 3 пъти по-голям от начално сплетения ни козунак. Така ще има място за втасването, а след това и за бухването по време на печене. И не на последно място - готовият козунак се оставя да изстине напълно върху решетка.


Част от постиженията на курсистите



Блаженство с име на венец
Наричам го блаженство, защото този великденски венец е наистина невероятен на вкус. Определено ми стана фаворит сред великденските десерти - хареса ми много повече от козунаците. При него тестото не втасва толкова дълго, както при козунака, а е така апетитно... Необходима е стайна температура, а не горещата и затворена стая за г-н козунака. Изобщо... спечели ме.



Яйчица с естествени бои
Боядисвахме яйца с естествени бои - с куркума, с лучени люспи, с цвекло и с нещо като къпини (хибрид между къпина и малина). Най-хубави цветове се получиха с лука и куркумата. И независимо, че цветовете не са така ярки като при изкуствените бои, тези яйца имат много предимства. Технологията е описана тук. Няма да пропусна и Бети, защото предложенията й също са прекрасни. Надникнете и в нейното местенце.



Сладкоправене със захарна нотка
Ивето беше опекла предварително доста сладки - с аромати като ванилия, портокал и лавандула. А след декорацията със захарно тесто сладките просто оживяха.



Това са моите първи опити с готово захарно тесто. Е, не са нищо особено, но се забавлявах доста. И една подробност - с шаблони всеки може (ние така работихме).



 Подробности
Обядът беше много вкусен. Останах впечатлена от идеята за мусака с риба тон. Рецептата е тук. "Провалът" - това беше един неуспешен опит за великденски венец. Тестото беше замесено много твърдо и беше пропусната захарта. В крайна сметка Петя го поправи с прясно мляко (от нея научих, че твърдо тесто с мая се поправя с прясно мляко, но тесто със сода няма как да подобрим), сложиха му плънка от разни сирена и имахме вкусна солена погача. Така че всеки провал може да се превърне в успех. А на другите снимки исках да покажа част от подробностите на този курс.

*       *       *


Ами, това е от мен засега. Идеята на тази публикация беше да е полезна. Дано все някой да е открил нещичко, което да му помогне във великденските приготовления.

Слънчев и усмихнат ден на всички!


неделя, 28 април 2013 г.

Цветен свят



























*       *       *

Мечтица в цветния свят

     Живяло някога момиче на име Мечтица. Мечтица била винаги усмихната, много лъчезарна и с голяма вяра - в себе си, в хората, в доброто и красотата. Където минела, всичко се озарявало с усмивка. И хора, и животинки, дори природата ликувала с нея. А най-добър приятел й бил Слънчо - заедно греели така силно, че светлинката и топлинката им сгрявала и най-студеното кътче от нечия душа.

    Мечтица обичала всичко в живота - и радостите, и трудностите. Справяла се някак и осъзнавала своите поуки. Така постигала удовлетворение и трупала по мъничко опит за следващото преживяване. А радостите - те били глътката вдъхновение, което крепяло всичките й надежди и мечти. И тези мънички радости тя събирала като открити дарове, грижливо пазела и винаги си спомняла за тях.

     Едни от най-милите радости на Мечтица били празниците. Тогава не само тя била щастлива, а и всички останали. Някак доброто и красотата се прераждали и се преобразявали в нови премени - по-пъстри, по-ярки, по-внушителни.

     А как обичала пролетта... Мечтица с нетърпение очаквала този най-любим сезон с цялата му прелест. И когато пролетта тихичко почуквала на вратата й, Мечтица великодушно и въодушевено я посрещала. И не искала да я пуска никога... Ала винаги идвал и този момент - на раздялата, предвещаваща ново очакване.

    Но днес не бил ден на раздяла. Днес Мечтица отново посрещала пролетта в дома си за пореден път - за да празнуват заедно Деня на цветята. А цветята... Тези малки бисери на пролетта, тези малки слънца на природата, тези омайни създания... Мечтица обожавала красотата и безбройните им аромати - така пленителни и магични. А днес, днес цветята били толкова щедри и раздаващи от своята прелест. И как иначе - бил техният ден!

     Мечтица хванала за ръка своя Слънчо и заедно поели на дълго приключение. Обходили цялата Земя, а техен предводител била пролетта. Задружно се наслаждавали на картините, които се откривали пред тях. Пролетта разкривала всяка своя тайна, Слънчо й придавал още повече величие, а Мечтица попивала всичко преживяно, за да го запази чисто и непокътнато в малката си душица.

     Пристъпвали развълнувано и внимателно. Радвали се на всяко цветче, а то отвръщало с щедрост. Разказвало своята история, приказката му омайвала неусетно, а Мечтица тръпнела от вълнение.

    Когато денят си отивал, Мечтица го изпратила все със същата топла усмивка. И си обещали - догодина отново.

     - Пролет, а ти отиваш ли си? - попитало мечтаещото момиче.

     - Не, малка моя, аз едва започвам своята надпревара с времето. Очаквам те в моя свят, нека заедно го преоткрием отново!

    - До нови вдъхновения, моя Пролет! – прошепнала Мечтица, хванала Слънчо за ръка и заедно поели по своя път.

*       *       * 


Честита Цветница на всички празнуващи и на всички именници!
Бъдете здрави, мечтаещи, вдъхновени и обичащи!
Светъл празник на всички!



събота, 27 април 2013 г.

За топлите моменти...

... в които чувствата и емоциите говорят сами за себе си. Независимо с какво или кого са свързани, те са безценни за всекиго. Защото топлината от човешките взаимоотношения поддържа духа бодър и душата ведра. А какво повече му трябва на човек? Отговорът е Топлинка! ッ

Днешният ден за мен е точно такъв, защото е свързан с един от най-топлите моменти в живота ми. Моменти, в които не е нужно светът да спира, защото тогава свят не съществува, а само изживяването. И освен наситен с тези емоции, денят ми донесе и много нови, за които ще ви разкажа съвсем скоро.

И за да е още по-сгряваща топлинката, реших да приготвя нещо вече любимо, а и обещано. Чийзкейк - след ягодовия беше сигурно, че пак ще се прави. Първо мислех за някакво вкусно кремче, но накрая реших да е обещаният чийзкейк, но в по-лекия си вариант - без печене (а и фурната все още прави проблеми). Идеята я имах, но не успях да я осъществя докрай поради липса на някои продукти в магазина и притискане от страна на времето. Не се отказвам, ще го изпълня и това хрумване. А ако е успешно, ще споделя и тук.

В крайна сметка днешното постижение е следното: много вкусен, лек и не на последно място - лесен чийзкейк. Мога да добавя и бърз - приготвих го за около половин час рано сутринта, защото през деня ме чакаха и други приятни задачи (които обещах скоро да споделя).

Мини чийзкейк в чашки

 

За да съм сигурна, че ще се вместя в минутите, които имах за готвене, следвах съвета на Бети за охлаждането на чашките (споменала го е в първа стъпка от приготвянето). Бети, благодаря за идеята!

Необходими продукти за 5 чашки:
- 5 кръгли бисквитки с мед и мляко (или други по избор);
- 200 г заквасена сметана;
- 4 с. л. кристална захар;
- 250 г сирене рикота;
- 1 желатин;
- около 200 мл. пюре от пасирани плодове на компот от нектарини;
- 1/2 ч. л. настъргана лимонова кора;
- кокосови стърготини за украса.

Във всяка чашка се слага по една бисквитка. Чашките се прибират в хладилник, докато се приготви кремът - така се съкращава времето, необходимо за стягането на десерта след това.
Желатинът се разтваря според указанията на опаковката (при мен бяха необходими 50 мл. студена вода) и се оставя да набъбне.
В отделен съд се разбърква сметаната със захарта и се оставя за около минутка, за да се разтворят захарните кристалчета. След това се добавя рикотата и с помощта на пасатор хубаво се разбърква кремът.
На водна баня се разтопява желатинът и се отделят 2 с. л. от него. Останалото количество се слага в крема и се разбърква добре.
Всяка чашка се пълни с крема, като се оставя отгоре известен обем. Слага се във фризер/камера за около 2-3 минутки, за да се стегне.
Към пюрираните нектарини от компот се добавят отделените 2 с. л. желатин. Чашките се изваждат, допълват се с плодовото пюре и отново се оставят да стегнат по същия начин. След 2-3 минутки се поръсват с кокосовите стърготини и се прибират в хладилник за няколко часа.


























Ами, това са мини чийзкейкчетата ми. Определено се получиха с лек и ненатрапчив вкус - точно това исках. Препоръчвам консумацията им да става няколко минутки след изваждането им от хладилник (просто за да се отпусне лекичко самият крем).



Не знам кой чийзкейк е по-вкусен - този с или този без термична обработка. Може би този, който се пече, има по-изразителен вкус и е малко по-тежък като десерт. Докато чийзкейкът без печене е по-фин и вероятно по-подходящ за топлите дни.

Въпреки това горещо подкрепям идеята за какъвто и да е чийзкейк - все е вкусен, няма съмнение. Необходими са само желание, импровизация и малко търпение.

Не на последно място - честит Лазаровден на всички! Бъдете здрави, позитивни и много щастливи!
❀‿❀







понеделник, 22 април 2013 г.

Напук на несгодите

Ами, да, понякога някои действия са напук. Хубаво е обаче да не вредят на никого. А още по-хубаво е, ако дори помагат. Така и аз реших да си помогна напук на несгодите в последните дни.

От много време се канех да приготвя арабската торта с крем карамел (правила съм я два пъти предишни години). Бях сигурна, че ще се получи, защото нямах провал с нея. Е, аз може и да съм сигурна, ама сигурни ситуации няма. Уж поправената ни фурна реши отново да изрази видимо мнението си и... спря. Та отивам аз след определеното време, за да си извадя готовия сладкиш, а той дори не беше започнал да се готви. С малко помощ от съквартирантката успяхме да накараме фурната да проработи - намалих градусите с 10 и взе, че тръгна. Тръгна, ама моят кодрит кадир не изглеждаше никак добре на следващата сутрин (изпечен и престоял една нощ в хладилника). Нищо де, получи се все пак много вкусно и грозноватата тортата беше изядена.

За капак ми се появи и някаква алергия, чиято причина все още ми е неизвестна. Не ми влияе особено добре този факт, но не се давам лесно. На една алергия ли - никак!

И защото навън вече е слънчево и пролетно, и защото напук на несгодите аз си продължавам, реших, че ще си направя нещо лесно и любимо. Хем пренебрегнах ядовете с фурната, хем за миг забравих за проблемната алергия.

Ябълково кремче

 

Не е кремче, но така го наричаме вкъщи. Няма и точна рецепта, по-скоро е идея за вкусен и бърз десерт. Знам за него от другата съквартирантка (тя пък го знае от майка си).
Свободно може да се експериментира според вкуса и предпочитанията. Аз ще дам ориентировъчна рецепта за около 4-5 порции.

Необходими продукти:
- 16 чаени бисквити;
- 2 ябълки;
- 1 к. л. канела;
- 200 г заквасена сметана;
- 2 с. л. захар.

Към заквасената сметана слагаме захарта, оставяме да се разтопи и хубаво разбъркваме.
Отделно във всяка чашка/купичка натрошаваме по 4 бисквити, слагаме от настърганите и овкусени с канела ябълки и поливаме със сметаната.
Оставяме за няколко часа в хладилник преди да сервираме.
























По принцип се приготвя с бисквити с шоколадова глазура, но аз реших да избегна шоколада в този случай.



Ами, това е кремчето. Приготвя се за минути, но за да е още по-вкусно, са необходими няколко часа в хладилник. Така ябълките овкусяват и бисквитите, и сметаната.

А десертът наистина е много вкусен, повярвайте. Особено за почитателите на ябълки и канела...

И така, с кремче в ръка, радвам се на пролетта с вдигната глава. И напук на трудността, продължавам все така.




Да ви е сладко, слънчево и много позитивно!


вторник, 16 април 2013 г.

По пътя към световното богатство

Светът е толкова пъстър, различен и човек го възприема по свой си начин. И със сигурност всеки в даден момент си е мечтал да обиколи чудати и необикновени места. Е, аз не правя изключение. Не знам дали един живот би ми стигнал, но... "Колкото повече, толкова повече!" е казал Мечо Пух.

Според мен храната разкрива даден човек, подсказва за цели нации. Дали конкретна кухня ще е по-изтънчена, дали ще е по-обикновена, дали ще присъстват много подправки, дали ще има смели експерименти от на пръв поглед несъвместими съставки и... така до безброй. Затова винаги ми се иска да опитвам нови и различни ястия, които да ми помогнат да разбера дадена култура, да вникна в бездънното й богатство от нрави, обичаи, ценности и виждания.

И тъй като все още не съм обиколила света (е, в мечтите си се рея на доста места), реших, че мога да опитам и сама да опозная вкусната му страна. Провокатор беше един най-хубавите подаръци, който получих за рождения си ден - книгата на Надя Пери "Световна кухня. Най-доброто от цял свят". Над 600 страници, 1650 рецепти и 33 различни кухни - определено си е предизвикателство за мен. И както се пошегувах, когато я получих "Не знам дали един живот ще ми стигне да сготвя всичко от книгата".

Но да не броим животите. Важното е човек да се наслаждава на този момент, на това, което се случва точно тук и точно сега. Другото е преди и след време. И в такъв един момент реших, че е време да приготвя нещичко от новата ми придобивка. Исках да бъде солено - като баланс на поредната сладка вълна, и веднага се сетих за една рецепта, която ме беше впечатлила още при прочитането.

Ориз с кисело мляко (индийска кухня)

 

Необходими продукти:
- 250 г ориз;
- 250 г кисело мляко;
- 2 ч. л. олио;
- 1/4 ч. л. настърган джинджифил;
- 1/4 ч. л. ситно нарязана люта чушка;
- черен пипер;
- сол.

Киселото мляко се разбива и се залива със затопленото олио. Прехвърля се в тиган (в който е затоплено олиото) и се прибавят оризът, солта, черният пипер, чушката и джинджифилът. Бърка се непрекъснато на умерен огън, докато оризът омекне. По желание може да се прибави и краставица.



Това е рецептата, дадена в книгата. Сега обаче ще споделя моите промени, тъй като беше наложително, за да се получи ястието.
Нямах пресен джинджифил, а и не съм му най-големият почитател. Лятото му се мръщех покрай сушито, имаше вкус като на парфюм (знам какъв е вкусът на парфюм, защото като много малка не уцелих правилното място и си пръснах в устата). Впоследствие привикнах към тръпчивостта му, но все пак в тази рецепта го замених със сух джинджифил на прах. Нямах и люта чушка, но използвах смлян лют червен пипер. Като цяло подправките (количество) добавих на вкус - мисля, че така е най-добре, имайки предвид и другите изменения.
И сега по-важното. Озадачи ме малко как в 250 г кисело мляко ще сваря 250 г ориз. Реших, че се има предвид някакво по-рядко кисело мляко (не като купешкото, което си е гъсто), затова разредих с 5 с. л. вода. После процедирах по рецептата. Да, но водата си извираше, сместа се сгъстяваше, а оризът оставаше суров. Със сигурност в Индия използват друг ориз, но моят си беше най-обикновен. Затова на етапи добавях по малко студена водичка, докато оризът се свари. Накрая изчаках да се сгъсти и всичко си дойде на място.
С пресни подправки и краставица със сигурност ще е добра комбинация, въпрос на вкус.
И още нещо - препоръчвам готвенето да е в тиган с незалепващо покритие.


Ами, това е моето предложение за ориз по индийски. На нас определено ни хареса. По принцип не се справям с варенето на ориз, така че това ястие ме устройва идеално. Нетипично е, но пък е много вкусно. Леко пикантно и доста засищащо ястие. Украсата от джоджен си е моя приумица, но пък добре се съчета вкусът й с този на ориза.

И... храната определено е богатство! От нас зависи доколко ще го опознаем.




събота, 13 април 2013 г.

Когато познатото е на почит

Ами, вярно е, много обичам да експериментирам и да опитвам нови неща - особено в кулинарен аспект. Преповтарям рецепти, но винаги се изкушавам да опитам нещо ново и непознато (макар да съм несигурна в крайния резултат). И при тези ми желания се започва едно търсене, ровене, разглеждане и чудене... Не знам точно какво търся, но знам, че искам да е нещо непознато - поне на вкус, ако не на вид. Е, да, но е добре да имам някакъв ориентир. А понякога той липсва и след много упорито и затормозяващо на моменти издирване, отново се връщам към познатото.

Така се случи и със сегашното предложение. Не успях да избера нещо ново и заложих на познатото. Да, обогатих с малко желание и свобода на действие и се получи един скромен, но пък много вкусен кекс - сочен и ароматен. Останах доволна, защото точно този вид кекс предпочитам.

Ароматен кекс с горчива нотка

 




























Десертът не е нищо ново за мен. Отново се доверих на позната и проверена рецепта, която винаги си пасва с импровизациите ми. А именно - кекс без яйца на Рени55. На мен вече май ми е любим. ッ




























Рецепта няма да пиша - вече съм я показвала в блога, а и авторката й се е погрижила за това. Ще спомена само приумиците ми този път. А именно - 1 намачкан с вилица банан (исках да се усеща, затова не го пасирах), 1 нарязана на малки кубчета ябълка и кората на половин лимон.























Знаех, че кексът няма да остане самичък. Трябваше му компания, а каква по-приятна от тази на глазура. Предложих няколко варианта, но моят господин се спря на разтопен натурален шоколад. Аз не съм почитател на горчивото удоволствие, но... съобразих се, няма как.
























Разтопих малко натурален шоколад, добавих 1 с. л. олио и полях кекса. Вкусовете определено се съчетаха. Получи се много сочен и ароматен, а горчивата нотка допълваше сладкия намек.

Нищо специално, но смятам полезно предложение за бързо решение - това беше този кекс.
Да ви е сладко!


понеделник, 8 април 2013 г.

Е, ти готвачка ли ще ставаш?

Това ме попита един приятел на баща ми тези дни, като се прибрах вкъщи. И като малка чувах подобни предложения. Когато отивах до магазина (обикновено за продукти за някой десерт), редовното питане беше "Какво пак ще готвиш?"
Но не, няма да ставам готвачка. Надявам се да "стана" това, което исках преди и което искам сега. А каквото е писано, то ще се случи.
Но да се върна на горния въпрос... Ситуацията беше следната - аз приготвях сладкиш, а един приятел на баща ми беше дошъл на гости. Засичаме се в коридора и въпросният господин ме пита: "Ооо, Гергана, какво става?" Аз му отговорих с усмивка "Готвя!" Тогава той ме попита "Е, ти готвачка ли ще ставаш?" И тук баща ми му отговори точно на място "Мерак!"
Ами да, точно мерак си е и то голям. Пък и как да обясня, че в квартирата нямах възможност да приготвя нищо цяла седмица (фурната ни беше развалена) и направо си ме сърбяха ръцете да забъркам нещо. Но... какво да обясняваш, то това си е до нагласа. =)

Умен сладкиш

 













Та така с моите кулинарни вълнения. Имах възможност да готвя, въпросът беше какво да е. Знаеше се, че ще е десерт, но какъв? И се сетих за една отлежала идея, която бях запланувала все някога да опитам. Първо го бях видяла при Лабрекс от форума на "bg-mamma". После го срещнах и в разни руски форуми. Оттам установих, че десертът е руски.
Преди известно време (вече бях забравила за умния сладкиш) го видях и при Мира. В крайна сметка следвах рецептата на Мира, а после установих, че това е било половин доза от целия десерт. Мира, сърдечни благодарности! Бях забравила за този десерт...

Рецепта няма да пиша, защото Мира е обяснила всичко много добре. При мен имаше само няколко съвсем малки промени - използвах маргарин вместо масло, 1/2 ч. ч. захар вместо 1/3 ч. ч. и 2 прахчета ванилия вместо капсула ванилова есенция.




















Следвах указанията и мисля, че се получи добре. По принцип идеята е сладкишът сам да се раздели на пластове по време на печенето (някои получават и по 3 пласта) и да имитира торта - блатове и крем. При мен по-скоро сладкишът се преобрази в крем пита или нещо подобно. Пудингът, както Мира го е нарекла, преобладаваше, а самият блат съвсем деликатно загатваше за себе си. Но мисля, че и така беше одобрен.

Аз също го опитах. Признавам, останах изненадана. Сладкишът е по-особен, някак гумен (в никакъв случай безвкусен и твърд) - като по-твърдо кремче. Мисля, че е идеалното разнообразие за маниаците на крем карамел.

Умное пирожное определено е вкусен и различен. Просто за моите предпочитания вкусът на яйцата беше по-осезаем.

Но съветвам да опитате, защото в случая е в сила "От опит глава не боли!" Даже напротив, небцето и стомахът са щастливи. ;)

Приятного аппетита!






понеделник, 1 април 2013 г.

Когато амбициите и трудът заработят...

     ... получават заслужено възнаграждение. Това се случи и с мен преди известно време. Видях, пожелах, потрудих се и се получи. Е, сега ми предстои още малко труд, но пък е това, което искам и това, което ме кара да се чувствам удовлетворена.

    Всичко започна с една публикация на сайта на Факултета по журналистика и масова комуникация (мястото, където уча). Споменаваше се конкурс, условията за участието, предстоящото пътуване за спечелилите и задачата, която предстои да изпълнят след това. Е, реших да опитам. Хрумна ми доста шантава идея, която да онагледи моето виждане за "Какво е да си европейски гражданин?" Знаех, че рискувам много с подобно виждане, но това беше моята представа, това, което интуитивно изплува в съзнанието му. Облякох го с думи, вдъхнах си малко кураж (и сама, и не само) и изпратих коментара си по темата.

       Резултатите се очакваха в началото на март. И как се очакваха... Всеки ден проверявах по няколко пъти, за да видя дали съм успяла. И така... взе, че това начало на март дойде, а моето име бе сред печелившите. Още едно доказателство да се доверявам на интуицията си.

     Нещата се завъртяха, следваха някои организационни подготовки, срещи и... пътуване до Брюксел. Да, това беше дестинацията. Конкурсът беше организиран от Информационното бюро към Европейския парламент в България. Логично и посещението беше с цел запознаване дейността на Европейския парламент, работата на институциите му и не на последно място - среща с български евродепутати, както и с българския комисар Кристалина Георгиева.

       Сега ни предстои писане на материали, които да изградят второто издание на вестник, посветен на 9 май, Денят на Европа. Вестникът се разпространява безплатно и може да бъде открит в българските университети, в някои училища, както и на различни форуми, срещи, семинари и други подобни.

        Няма как да не се вълнувам, защото самото пътуване си беше страхотно изживяване. Всичко се случваше толкова бързо и толкова неща минаваха за секунди през нас. Нас - бяхме група от 15 човека. Мога да кажа само хубави неща за хората, с които се запознах - интелигентни, амбициозни, будни младежи с лична позиция и критично отношение към заобикалящия свят.

       И след толкова приказки, нека ви покажа някои запечатани моменти. Да, не беше екскурзия, беше си по-скоро нещо като командировка. НО много приятна и полезна в същото време. Имам и малки притеснения, защото не успях да разбера какво точно виждам навсякъде, просто не беше организирано пътуване с цел запознаване забележителностите на Брюксел. И въпреки това спомените и вълненията остават.

          Ще се опитам да ви пренеса в онези три дни, в които отлетяхме в 6:30 от София, сменихме самолета си в Мюнхен и с нетърпение пристигнахме в Брюксел. И попивахме, попивахме, споделяхме и преживяхме.....

Витоша над облаците...

 Мюнхен отвисоко

Отново Мюнхен - толкова се впечатлих, макар да стъпих само на летището, че си обещах нещо - скоро трябва да посетя Германия

Крайна точка - Брюксел

Парламентът посреща

Макет на Европейския парламент

И нашето знаме се вее гордо

Някога брюкселска гара, днес - част от парламента

Започват "неизвестните" красоти...

...


И продължават...

 ...

...

Тук се пошегувах, че това са брюкселските бели павета

Гран Плас - централният площад на Брюксел

Отново Гран Плас

И отново

И отново...

...

...

...

...

...

Човекът-легенда - който го докосне, отново се връща в Брюксел (и аз го докоснах, разбира се)

Архитектурни впечатления

Прочутата белгийска дантела

Символът на Брюксел - пикаещото човече. Разказват, че някога градът не е изгорял благодарение на него

Симпатичните малки улички на Брюксел

Отново улична симпатия...

Отново...

...

Белгийският ресторант, който остави романтичния си отпечатък

Баджовете, с които посещавахме ЕП - по принцип се дават на журналисти

Парламентът отвътре

Белгийската триумфална арка (отдалеч)

Сградата на европейските комисари

Парламентариумът - посетителски център на Европейския парламент

Ето ни отново

Едно от интерактивните приспособления в Парламентариума - тези "масички" се придвижват до дадена дестинация и се активира видео, което ти разказва за нея

И за завършек - ето как се белят моркови в Белгия ;)

     Ами, това са само част от белгийските ми емоции. Много неща видях, някои не разбрах ("неизвестните"), други запазих дълбоко в себе си. Снимах доста, някои моменти забравих да запечатам... НО пак ще се видим, Брюксел, не се съмнявай! Пак ще опитам от невероятните ти шоколади, незабравими гофрети и магически привкус. И отсега си поръчвам топло и спокойно време - без студ и без вятър.

     Това беше част от коментара на Габи: "Гери честит рожден ден и една седмица от новата година в твоя живот :)" - май се оказа права. След 23 март определено доста неща се случиха и надявам се все за добро!

 До скоро! Желая ви много споделени мигове и много щастие. А аз продължавам напред!
И не, това не е първоаприлска шега. ;)