неделя, 28 април 2013 г.

Цветен свят



























*       *       *

Мечтица в цветния свят

     Живяло някога момиче на име Мечтица. Мечтица била винаги усмихната, много лъчезарна и с голяма вяра - в себе си, в хората, в доброто и красотата. Където минела, всичко се озарявало с усмивка. И хора, и животинки, дори природата ликувала с нея. А най-добър приятел й бил Слънчо - заедно греели така силно, че светлинката и топлинката им сгрявала и най-студеното кътче от нечия душа.

    Мечтица обичала всичко в живота - и радостите, и трудностите. Справяла се някак и осъзнавала своите поуки. Така постигала удовлетворение и трупала по мъничко опит за следващото преживяване. А радостите - те били глътката вдъхновение, което крепяло всичките й надежди и мечти. И тези мънички радости тя събирала като открити дарове, грижливо пазела и винаги си спомняла за тях.

     Едни от най-милите радости на Мечтица били празниците. Тогава не само тя била щастлива, а и всички останали. Някак доброто и красотата се прераждали и се преобразявали в нови премени - по-пъстри, по-ярки, по-внушителни.

     А как обичала пролетта... Мечтица с нетърпение очаквала този най-любим сезон с цялата му прелест. И когато пролетта тихичко почуквала на вратата й, Мечтица великодушно и въодушевено я посрещала. И не искала да я пуска никога... Ала винаги идвал и този момент - на раздялата, предвещаваща ново очакване.

    Но днес не бил ден на раздяла. Днес Мечтица отново посрещала пролетта в дома си за пореден път - за да празнуват заедно Деня на цветята. А цветята... Тези малки бисери на пролетта, тези малки слънца на природата, тези омайни създания... Мечтица обожавала красотата и безбройните им аромати - така пленителни и магични. А днес, днес цветята били толкова щедри и раздаващи от своята прелест. И как иначе - бил техният ден!

     Мечтица хванала за ръка своя Слънчо и заедно поели на дълго приключение. Обходили цялата Земя, а техен предводител била пролетта. Задружно се наслаждавали на картините, които се откривали пред тях. Пролетта разкривала всяка своя тайна, Слънчо й придавал още повече величие, а Мечтица попивала всичко преживяно, за да го запази чисто и непокътнато в малката си душица.

     Пристъпвали развълнувано и внимателно. Радвали се на всяко цветче, а то отвръщало с щедрост. Разказвало своята история, приказката му омайвала неусетно, а Мечтица тръпнела от вълнение.

    Когато денят си отивал, Мечтица го изпратила все със същата топла усмивка. И си обещали - догодина отново.

     - Пролет, а ти отиваш ли си? - попитало мечтаещото момиче.

     - Не, малка моя, аз едва започвам своята надпревара с времето. Очаквам те в моя свят, нека заедно го преоткрием отново!

    - До нови вдъхновения, моя Пролет! – прошепнала Мечтица, хванала Слънчо за ръка и заедно поели по своя път.

*       *       * 


Честита Цветница на всички празнуващи и на всички именници!
Бъдете здрави, мечтаещи, вдъхновени и обичащи!
Светъл празник на всички!



6 коментара:

  1. Честита Цветница, Гери, с пожелания за здраве и благоденствие! Прелестни снимки!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Кате, честит празник и на теб!
      Радвам се, че ти харесват снимките. =)
      Лека вечер!

      Изтриване
  2. Честит празник Гери с най добри пожелания и цветно настроение!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И за теб много цветно настроение - и на днешния празник, и във всеки друг ден!
      Хубава вечер!

      Изтриване
  3. Честит празник, Гери!
    Много усмивки, цвят и слънце!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Бети, всичко най-добро и на теб желая!

      Изтриване