вторник, 27 ноември 2012 г.

По никое време...

Точно си беше по никое време, ама какво да се прави. Хапваше ни се нещо "за хрупане". Ей така, не за наяждане.
Вече беше късно. Минаваше 9, а на никой не му се ходеше тепърва до магазина (може би дори щеше да е затворено). И... така ми хрумна идеята за домашни солети. Потърсих в интернет, харесах си рецепта и се захванах с моето среднощно бъркане на тесто.
Идеята взех от тук. Благодарности на авторката. Всички харесахме какво се получи накрая.
Аз разбира се, отново промених рецептата. Махнах едно, сложих второ, но важното е, че беше вкусно.

Домашни солетки

 

 Необходими продукти:
- 2/3 ч.ч. пшенично брашно;
- 1/3 ч.ч. брашно от нахут;
- 1/2 ч.ч. кисело мляко (при мен не стигна и добавих 2 с.л. катък);
- 1/3 ч.ч. вода;
- 1/4 ч.л. сода бикарбонат;
- 1/2 ч.л. сол.

Това бяха моите продукти. Изпълнението беше по указанията на авторката.
Смесват се двата вида брашно. Отделно се разбъркват киселото мляко (плюс катъка) с водата и към получения айрян (айран, както искате) се добавя содата. Смесваме млечната смес с брашнената и добавяме солчица. Взимаме пош или шприц и започваме да си измисляме разни формички.
Печем в намазнена тава в предварително загрята на 180°C фурна (аз пекох на същите градуси, но с обдухване).

Резултатът е наистина приятен - вкусни и хрупкави домашни "солетки". И тъй като ги правих по никое време, следователно и снимките бяха правени... по същото време. Важни в случая са тяхна милост солетите!

понеделник, 26 ноември 2012 г.

Нещо солено и мааалко сладко за завършек

Така... Предстоеше да приготвя нещо специално, но не трябваше да е сладко. Условието на задачата беше ястието да бъде солено. Избрах си аз задача, но не с повишена трудност. По-скоро различна (не че не съм я изпробвала досега). И така ми дойде идеята за соленото руло от парено тесто, чиято рецепта имам от тук. Неин автор е Jenny_71. Но... аз отново не следвах точно препоръките на автора и импровизирах.

Руло "Дюнер"

 


























Защо дюнер ли? Ами, ей така. Просто когато го приготвих за първи път преди няколко години, баща ми и сестра ми го харесаха много и казаха, че имало вкус на дюнер. Затова така го прекръстих.

Тестото за рулото съм правила точно по рецептата на Jenny_71. Импровизирах с плънката вътре. Моята включваше следното:
- 1 опаковка майонеза;
- 2-3 с.л. кисело мляко (за да не е толкова тежко като вкус);
- 2-3 кисели краставички (зависи от това колко са големи);
- 50-100 гр. колбас (при мен беше някаква луканка);
- щипка черен пипер;
- щипка лют червен пипер;
- щипка сол.

Ами, това беше при мен. Количеството в случая не е толкова от значение, защото може да се импровизира според вкуса. Не е някоя претенциозна торта, при която всяко грамче да е от значение. Така че - смело в експериментите.

Приготвянето на самото руло съм направила, както е обяснила авторката. Определено се получава много вкусно. Досега никой не се е оплакал, че не му харесва. Крайният резултат е едно изкусително предястие, което може да бъде чудесно допълнение и към някое парти.

Има обаче една подробност. Остана ми от тестото... Тогава направих още един експеримент. Оформих си едни малки топчета, изпекох ги и се получиха мини солени еклери. Плънката е същата, както за рулото. И те бяха също толкова вкусни. Мога да гарантирам - формата не е от значение за вкуса. Ето ги и тях. 


























И за да има все пак нещо сладко (не мога без него и това си е), бях направила ето това.




























Идеята взех от интернет. Мисля, че се получава оригинално. Съдя и по реакцията, която получих при поднасянето на този полезен и здравословен десерт. Аз ще го нарека "Плодова картина".

Да ви е сладко!

неделя, 25 ноември 2012 г.

Да говорим с действия!


Един домат и право в целта
Всички българи си приличаме. Говорим много, ама наистина много. И на всякакви теми. Най-вече политика и футбол, нали така. Най-важното е, че не само говорим, защото сме информирани, но разбираме това, което казваме. Големи разбирачи сме, ей.
Но само с говорене не става. Трябва и акъл, така беше казал някой някога... И с право!
За да има какво да кажеш, трябва да си наясно какво точно говориш, защо и как ще го сториш и на кого ще казваш каквото и да е. И тъй като вече няма кой да чуе говоренето ни, защото ние наистина говорим много, един българин реши да говори с действия.
Николай Колев-Босия определено беше наясно какво ще говори, защо и как ще го направи и на кого ще го каже. Именно него визирам като човека, говорещ с действия.
Босия беше предупредил за деянията си. На 14 ноември в блога си той бе написал отворено писмо до шест институции в държавата, които смята за корумпирани и действащи не за, а против българското общество. В обръщението си той ясно се заканва, че ще хвърли по един развален домат срещу сградите на Народното събрание,  Президентството,  Министерския съвет, Съдебната палата и срещу сградите на БНТ и БНР. Аргументите си той заявява ясно и  категорично. А обмислените действия открито съобщава, за да бъде протестът му явен.
И какво се случи? Босия успя да захвърли първия нарочен домат срещу Народното събрание и веднага бе арестуван от... 40 полицаи. Колко ли опасен за обществения ред е този човек, щом цели 40 представители на пазителите на вътрешния ред се втурват, за да го арестуват? И го правят. Николай Колев е задържан за 24 часа, срещу него е заведено прокурорско дело и го заплашват 2 години затвор.
Разбира се, че това е правилно, няма две мнения. Толкова опасен човек, борещ се за принципите и правата на българския народ, имащ смелостта да изрази мнението си публично, задължително трябва да бъде арестуван и да преживее поне 2 години в нашенските затвори. Делото му е непростимо и по нищо не може да се сравни с ненаказаните умишлени убийствата или с лекарските грешки, погубили толкова много животи. Примерите могат да продължат до безкрай. Но колкото и много да са, те са просто прашинка, а лошотията на Босия е ураган за българското общество.
Явно така смята властта. Така смята, така действа. За радост има и други хора, които също мислят, но по-трезво. Точно те на 24 ноември, 10 дни след отвореното писмо на Босия и 4 дни след ареста му, решиха да се организират и да покажат подкрепата си към Колев. Според някои медии те са били стотина, според други – 200, според трети – 400. Броят в случая не е толкова значим. Важното е, че все още има будни граждани, които изразяват ясно позицията си и не се страхуват за последствията. А в нашата държава захвърлен домат се наказва с 2-годишна присъда, внимавайте.
Какво ли ще последва след тази т. нар. „доматена революция”? Дали разумът на българина е готов за истинска революция и промяна? Може би зрънцето надежда е пуснало вече своите корени в закостенялата от предразсъдъци, потиснатост и апатия почва. Може би то скоро ще покълне, ще порасте и ще дава своя плод, който да храни със сила и трезва мисъл родното съзнание.
И може би точно тогава не ще се чува навред колко окаяна е държавата ни, колко крадлива е властта ни, колко егоистичен е народът ни. Тогава ще търсим промяната, ще се борим за нея и ще доживеем да я видим. Горда и разтърсваща, постигаща своите успехи.
А може би това зрънце надежда ще е просто едно доматено семе, което ще загние върху стената на Народното събрание? И без да има почва, в която да пусне корените си, да покълне и порасне, ще бъде безвъзмездно забравено.
Казват, че една птичка пролет не прави. Да видим дали един домат ще го стори. Доматът на раздора, доматът на новото сътворение. Доматът, който ще просветли бъдещето ни, за да живеят по-добре българите, за да имат равни права, които честно да защитават и устояват, за да може разумно да защитават позицията си и успешно да постигат целите си – тук, в родната България.

понеделник, 19 ноември 2012 г.

Запази всеки красив миг...


Какво повече му трябва на човек от здраве? Какво може да се постигне без здраве? Отговорът не е особено труден.
И въпреки това животът е по-приятен, когато здравето е съпътствано от също толкова приятни събития, изживявания и хора. Тогава всичко е по-шарено, по-разнообразно, по-интригуващо, по-струващо си.
Точно един такъв елемент от осмислянето на съществуването ми е една моя много близка приятелка. Тук се замислям за израза „най-добър приятел”. Какво значи най-добър? Когато считаш някого за добър приятел, той е всичко, от което ти имаш нужда като човек, на когото да разчиташ. Защо тогава да се окачествяват и сравняват хората.
Затова тя е много добър приятел. Даа, Елинце, за теб говоря. Благодаря за всичко, за всеки момент, в който си ме подкрепяла и в който съм знаела, че не съм сама, благодарение на теб. Ти знаеш за какво говоря.
Още по-благодарна съм обаче за това, че не само Елена е до мен. Щастливка съм, че имам до себе си близки хора, на които мога да разчитам. Благодаря ви!
Не пиша това, за да изразявам публично какво е отношението ми към Елена. Това е между мен и нея. Пиша я, за да ви представя нейния огромен талант.
Елена се занимава с фотография. И определено й се отдава. Твори ли, твори и радва всички ни с красиви снимки. Няма да ви хваля всяко едно нейно изображение, защото смятам, че всички те говорят за себе си. Показвам ви част от тях с надеждата да оцените подобаващо видяното. Насладете се и вие!














Пожелавам на всекиго да развива талантите, които притежава. Последвалото удовлетворение е наистина голямо.
Държа да отбележа, че ще се радвам, ако се спазват авторските права и никой не използва снимките без разрешение.

Тотално възмущение!

Твърдим, че живеем в 21 век. И по какво си личи? По ежедневието ни, по държанието ни, по начина ни на мислене? Българите сме странна порода. Определено голяма част от нас не са наясно къде всъщност се намират...
Има и такива, които обаче се изживяват като тарикати (много звучна дума, нали). Смятат, че са по-хитри от всички останали и другите са длъжни да търпят несгодите, за да може въпросните тарикати да си живуркат необезпокоявани.
Точно такива според мен са шефовете на Българските държавни железници. Тарикати, които крадат с пълни шепи от народа, предоставяйки му изгорели влакове, мизерни условия и превоз като за животни.
Ако човек често пътува с влак в милата родина, със сигурност неведнъж е преживял доста неприятни събития. Вярно, от подобни изживявания би се получил доста колоритен пътепис, но не това е желанието на обикновения пътник.
Като си купувам нещо, очаквам да видя и последвало покритие. Съответно като си закупя билет, очаквам да има къде да седна. Мръсотията, миризмата на тоалетна и липсата на адекватни атмосферни условия вече са други подробности, които са не толкова значими за БДЖ.
Когато на 16 ноември реших да се прибера вкъщи, избрах да пътувам с влак. Въпросният влак потегля в 13:30 часа от Централна гара в град София с крайна точка - град Бургас.
И така, приключенията около това "пътуване" (по-скоро превозване) започнаха още с качването във влака. Имаше около десет минути преди тръгването, а влакът вече се пълнеше с правостоящи (подчертавам правостоящи, за свободни места на седалките и дума не можеше да става). И защо... Защото имаше само 3 вагона. Както се пошегува едно момче "Следващия път ще трябва да си запазим места за правостоящи.". Дали това е нормално? Как в един момент са отказвали да ми продадат билет, защото няма свободни места, а в следващия безпроблемно купувам билет за влак, в който отдавна се заемат дори местата за правостоящи.
Някой попита един от кондукторите как е възможно да пуснат само 3 вагона, отговорът беше "Не зависи от нас.". Ясно ни е, че не зависи от вас. Но тогава от кого? Кой е отговорен за тази нелепа ситуация, довела след себе си едно кошмарно пътуване?
Направих няколко снимки, за да докажа думите си. Тези, които показват хората във влака, направи едно момче до мен. Помолих го за съдействие, тъй като аз нямах шанс дори да помръдна, за да успея да снимам. Извинявам се за лошото качество, но смятам, че условията са разбираеми...
Иначе аз пътувах в междувагонното пространство, притисната отвсякъде. Много задушевна обстановка, нали? По-скоро задушаваща - в един момент стъклата бяха запотени и въздухът започна да не достига. В следващия момент вече двама младежи придържаха вратата в движение (не я затвориха умишлено), за да влиза поне малко въздух.
Нямаше и проверка. Как да има, когато няма място да се обърнеш (буквално), какво остава да преминеш от единия край на влака до другия? Първата проверка на билетите ни кондукторите извършиха едва в Пазарджик... Ако не греша, това е 2 часа след тръгването на влака от София. Едва тогава успях и да вляза във вагон, за да стоя поне там права. В последните десетина минути от пътуването ми се освободи седалка. И как да седна, когато около мен има и правостоящи възрастни хора? Нямаше проблем да постоя още малко в това положение, така или иначе вече не чувствах краката си.
И така премина това велико пътуване. Прикачиха 4-ти вагон едва в Пловдив. Не знам защо, при положение че по-голямата част от пътниците слизат именно в този град.
И защото мисля, че съм длъжна да споделя този проблем, който е само трохичка в цялата объркана държавна система, и защото ми е неприятно да бъда превозвана като животно, реших да разкажа преживяното. Надявам се все някога да настъпи така очакваната от всички ни промяна. Но за да се стигне до там, всеки трябва да се ангажира и да поеме някаква отговорност за случващото се.

Първите две снимки са от влака, а останалите направих на Централна гара в Пловдив.



Благодаря за вниманието!



петък, 16 ноември 2012 г.

Искам "Негърче" !

Ето това чувам всеки път когато попитам "Какво сладичко искаш да направя?". Просто това е любимият сладкиш на моя обичан господин, какво да се прави.
На мен ми се експериментира, искам да опитам нови комбинации, нещо по-различно. И като реша, че ще правя нещо и се похваля, следва "И защо не направиш "Негърче"...
От доста време отказвам, но сега си имах причина да го направя и да зарадвам човека до мен (а той определено се зарадва много на лакомството).

Сладкиш "Негърче"

























Ето го и моето "Негърче". Не е човече, но пак е дело на труда ми. Рецептата приготвям за втори път, което ми напомня да благодаря на Elimm. Ето тук е рецептата й.
Направих някои съвсем малки промени. Сложих не чаена чаша и половина захар в тестото, а само една, защото сметнах, че ще се получи много сладко (все пак и в глазурата има захар). Намалих и олиото на около 1/3 чаена чаша. Добавих и една ванилия за повече аромат. А в глазурата добавих повечко вода - около 7-8 супени лъжици.
Ами, това е днешното "Негърче". Заявих, че няма да го приготвям отново скоро, но да видим... Че си е вкусно, вкусно е.  Почерпете се и вие с това тоолкова сладко и какаово изкушение.
Да ви е сладко!

събота, 10 ноември 2012 г.

Есенно и уханно



Даа, такъв е днешният сладкиш. Есенен, вкусен, уханен... Все хубави неща. Отново е по рецептата на Рени55, която съм показала в публикацията "От нищо нещо". И както се заканих тогава, че този кекс ще се прави със сигурност отново, сега и го изпълних. Наистина се потвърди тезата за свободата при експериментите с него. Днешният опит си беше точно такъв експеримент.

Вкусотия с дюли




Ами, това е моят кекс. И сега да кажа за дюлите, няма как да ги пропусна. Един толкова лъчезарен човек, толкова добродушен и усмихнат - дядото на моя приятел, ги гледа с голяма любов. Сякаш са му рожби. Всеки път ми казва да ги пренасям много внимателно, за да не ги нараня. Голям човек е. Всичко умее. И толкова ароматни и вкусни дюли отглежда, че не е истина... Да са живи и здрави - и той, и жена му.
Да се върна към кекса. Тъй като дюлите са си доста големи, използвах малко повече от половин дюля. Настъргах я и я смесих с кексовото тесто преди печенето. Добавих и настъргана на ситно кора от един лимон (такъв приятен аромат създаде...). Направих и друго - наредих парченца дюля на дъното на формата, за да може да са отгоре, когато извадя кекса.

За разкош си избрах карамелена глазура, която се прави от равни части захар и гореща вода - като се карамелизира захарта, внимателно се добавя гореща вода и се вари до желаната гъстота. Това е. При мен беше около половин чаена чаша захар и малко по-малко водичка.
Какво да кажа, скоро ще мисля и нов вариант.


То бива вкусотия и леснотия, ама чак толкова... Рени, да си жива и здрава за чудната рецепта.



За финал показвам едно слънчево есенно утро - точно като моя кекс!




вторник, 6 ноември 2012 г.

Неприятно, но факт!

Това може би ще е публикацията, която ще напиша с най-голямо нежелание. Но уповавайки се на личните си принципи и тези на специалносттаа, която изучавам в момента, аз съм длъжна да споделя какво ми се случи, за да може да няма и други изпатили си като мен.
Става въпрос за работа. И, разбира се, поредният проблем с работодател, заплати и т.н. Колкото ми беше приятно лятото в "Сушито", толкова нерви изхабих с "ПР СТИЛ ЕООД", София. Пиша го с големи букви, за да се запомни добре името на тази фирма, агенция или каквото и да е, не ме интересува вече.
Работих като промоутър при тях в две поредни седмици. Това се случи през месец май. Договорът, който подписах с тях, е от 8 май. Днес е 6 ноември. Да, не грешите в сметките, излиза половин година по-късно. И едва днес аз си получих "огромният" хонорар от 60 лева.
Първия път, в който изплащаха хонорарите, бях извън града. Съответно пропуснах деня и часа за плащане - така процедират те, и вече пари за мен нямаше. Чудно как има в един момент, а в следващия - не. Сякаш на другите места хората получават парите си само в този ден и час, не може, примерно, другата седмица.
Четох в интернет много оплаквания на различни момичета. Изглежда при всички ни е едно и също - звъним всяка седмица, въпросната служителка ни отговаря, че не им превели парите за промоцията (кой провежда промоция и прави безплатна реклама), че до няколко дни ще си получим хонорара, че не била говорила с управителя... Безброй лъжи. А аз дори говорих и с въпросния управител, който по нищо не се различаваше в отговорите от добре обучената си служителка.
Но аз не се отказах. Просто няма да позволя на никого да се подиграва с труда ми и с мен самата.
За мой "късмет" миналата седмица, когато отново се даваха хонорарите, аз отново бях извън града. Вече бях готова да чакам поредните три месеца. Обаче разбрах, че някакво момиче се е оплакало от същия проблем и е имало репортаж за това в "Господари на ефира". Та агенцията/фирмата май се е стреснала и след няколко дни отново раздаваше пари...
И за моя радост и облекчение - най-сетне си взех изработеното. Само чаках да се свърши с това. По принцип съм учтив човек и много държа на доброто отношение, но те не получиха дори "благодаря ви, довиждане" от мен. Никакво виждане не искам вече с тях. Безкрайно съм щастлива, че няма да се налага всяка седмица да слушам лъжите им.
Не пиша всичко това, за да бъда поредния оплакващ се българин. Не! Искам да предупредя възможните други потърпевши. Вярно е, когато човек е в нужда, готов е да захване някаква работа с надежда, че ще изкара нещо от нея. Но какво се случва, когато работиш, а не ти плащат?
Знам, че има момичета, които са се отказали и не си търсят парите от "милите" "ПР СТИЛ ЕООД". Момичета, не оставяйте нещата така. Заслужавате да получите това, което сте изработили. Търсете правата си! Защото наистина никога няма да се оправят нещата в България, ако всеки си мълчи и не се ангажира с каквото и да е!

четвъртък, 1 ноември 2012 г.

Ммм... вкусно

Даа, това беше реакцията на близките ми, които опитаха от тези вкусни Йолини кексчета. Мила Йоли, благодаря ти за чудесната рецепта! Малките кексчета станаха чудни и ще бъдат повторени безспорно.

Пухкави кексчета


Пухкави, пухкави... Мекички като памук. Така се получиха моите кексчета по рецептата на Йоли за "Кексчета с гореща вода". Рецептата е стриктно спазена, няма да я цитирам.
Единственото, което реших да добавя от себе си, е по парченце шоколад във всяко кексче. Идеята беше шоколадът да се разтопи и да се превърне в един вкусен и изкусителен пълнеж. Е, да, ама не...
Шоколадчетата ми паднаха на дъното на хартиените формички и си останаха твърди. Нищо де, това не попречи кексчетата да бъдат оценени достойно и някои лакомници да си хапнат по 5 наведнъж.
А това мен само може да ме радва. Предстои и следващ опит с нов експеримент.
Много обичам подобни рецепти - лесни, вкусни и позволяващи фриволности, така че всеки да ги пригоди за собствения си вкус.
Да ви е сладко!