Даа, такъв е днешният сладкиш. Есенен, вкусен,
уханен... Все хубави неща. Отново е по рецептата на Рени55, която съм показала
в публикацията "От нищо нещо". И както се заканих тогава, че този
кекс ще се прави със сигурност отново, сега и го изпълних. Наистина се потвърди
тезата за свободата при експериментите с него. Днешният опит си беше точно
такъв експеримент.
Вкусотия с дюли
Ами, това е моят кекс. И сега да кажа за дюлите,
няма как да ги пропусна. Един толкова лъчезарен човек, толкова добродушен и
усмихнат - дядото на моя приятел, ги гледа с голяма любов. Сякаш са му рожби.
Всеки път ми казва да ги пренасям много внимателно, за да не ги нараня. Голям
човек е. Всичко умее. И толкова ароматни и вкусни дюли отглежда, че не е
истина... Да са живи и здрави - и той, и жена му.
Да се върна към кекса. Тъй като дюлите са си
доста големи, използвах малко повече от половин дюля. Настъргах я и я смесих с
кексовото тесто преди печенето. Добавих и настъргана на ситно кора от един лимон (такъв приятен аромат създаде...). Направих и друго - наредих парченца дюля на
дъното на формата, за да може да са отгоре, когато извадя кекса.
За разкош си избрах карамелена глазура, която се
прави от равни части захар и гореща вода - като се карамелизира захарта,
внимателно се добавя гореща вода и се вари до желаната гъстота. Това е. При мен
беше около половин чаена чаша захар и малко по-малко водичка.
Какво да кажа, скоро ще мисля и нов вариант.
То бива вкусотия и леснотия, ама чак толкова...
Рени, да си жива и здрава за чудната рецепта.
За финал показвам едно слънчево есенно утро -
точно като моя кекс!
Няма коментари:
Публикуване на коментар