петък, 26 октомври 2012 г.

Честито да ти е името!


Днес е Димитровден и имам повод да бъда двойно щастлива. Човекът до мен има празник, а това означава, че и аз имам. Да ми е жив и здрав!
Благодаря ти, че те има и си до мен!

Торта "Пеперудено дихание"



Когато попитах каква да бъде тортата, отговорът беше "С шоколад, орехи и банани". Защо ли не се учудвам... ;) И така, предстоеше да си изпълня обещанието. Бях избрала сладкиша с майонеза на Сладка Хапка за основа при приготвянето на блатовете, крема на Лабрекс, който все по-често "придружава" въпросния десерт, и крокан за украса. Е, нищо ново при мен - накрая излезе малко по-различно. Исках 4 блата, станаха 2. Исках крема на Лабрекс, господинът поиска "тежък крем". А за крокан нямах сили, а и никога не съм правила, така че не ми се рискуваше в 11 вечерта...
И така, бях си приготвила блатовете още през деня. Рецептата е ето ТУК, няма смисъл да я преписвам дословно. Сладка Хапка, благодаря за интересната идея. Получиха се плътни и вкусни блатове.
Времето си минаваше. Минаваше и 8:30 вечерта, а аз още ровех за рецепта за "тежък шоколадов крем". Накрая реших какво ще е, отидох до магазина и всичко започна. Ето и кремът, който си измислих:

Шоко крем

200 гр. течен шоколад "Финети" с вкус на лешник
1/2 пакетче крема сирене (от българското)
1 банан

И така. Взех първия блат, полях с 5-6 лъжици прясно мляко, подправено с малко ванилова есенция. Намазах обилно с крема, в който бях добавила пюрирания банан. Нарязах на малки парченца още половин банан и го наредих отгоре. Сложих втория блат, повторих процедурата с прясното мляко и с малко крем намазах тортата отвън. Отгоре настъргах натурален шоколад, а отстрани посипах със смлени прехи. И за разкош - направих карамелена пеперуда и едно... абстрактно цвете. Според именника беше "трева". Получи се ефектно, но сутринта, когато трябваше да снимам тортата, "цветето" почти се беше стопило.
Може би е писано винаги да се случва нещо непредвидено, когато правя торта. Въпреки това крайният резултат ни хареса, наистина стана една много вкусна тортичка. Именникът беше усмихнат до уши, а аз получих (заслужено) "браво".


Честит имен ден на всички празнуващи! Бъдете здрави и много обичани!




събота, 20 октомври 2012 г.

От нищо нещо

Беше петък сутрин. Исках да направя нещо бързо и лесно за закуска. И какво да е - отново кекс. Нямах много продукти, а и не ми се правеше точно в онзи момент десерт, който изисква повече усилия. Порових се из интернет и се спрях на кекса без яйца на Рени55 от форума "bg-mamma". Ето го и него с мое заглавие.

Кекс "От нищо нещо"


Необходими продукти:
- 2 к. ч. кисело мляко;
- 1 ч. л. сода бикарбонат;
- 2 к. ч. захар;
- 1 к. ч. олио;
- 3,5 - 4 ч. ч. брашно.

Содата се гаси в киселото мляко. След това се добавя захарта и се разбърква добре. Следва олиото, отново се разбърква. Накрая се добавя брашното.
Всичко се разбива с помощта на вилица или телена бъркалка, не е необходим миксер. Могат да се добавят всякакви аромати, цитрусови корички, плодов сок, ядки, шоколад и т.н. Внимава се с брашното (особено при добавяне на допълнителни продукти). Трябва да се получи гъстотата на кексово тесто.
Кексът се пече се в предварително загрята на 180° C (с вентилатор) или 200° C (без вентилатор) фурна до суха клечка - около 20-30 минути.



При мен имаше останала плънка от настъргани ябълки, захар, канела и смлени орехи. Съквартирантката беше правила предишния ден един от прословутите (и много вкусни) сладкиши на баба си. Та така оползотворих остатъка. Приготвих сместа за кекса на Рени, добавих вкусните "ябълки" и резултатът беше прекрасен. Получи се много вкусен и сочен сладкиш, който определено ще се прави често. Не изисква почти нищо, продуктите ги има всяка домакиня. А другият плюс е, че носи на всякакви импровизации.
Няма смисъл да преписвам рецептата. В поста на Рени я има. А и се помни като детско стихче.
Да ви е сладко (а то със сигурност ще е)!


Нещо ново и вкусно

Винаги съм искала да опитам традиционното родопско ястие пататник. И досега не се е случило. Търсила съм рецепти, но накрая винаги решавам, че по-добре да не рискувам, защото няма да се справя и ще "разваля" очакването от така хвалената родопска вкусотия.
Но попаднах на сходна рецепта, която наистина е лесна, а резултаът - сполучлив. Това е нейният източник: "Споделено от кухнята на Elti".
Аз, разбира се, пак промених малко рецептата, така че да оставя своя почерк. Направих индивидуални банички, като за всяка използвах по 2 кори. Отгоре поръсих със сусам. Малко почеркът ми беше по-осезаем, защото реших да сложа още половин лъжичка сол - грешка от моя страна.

Картофени банички


Получиха се много вкусни банички (съвсем леко по-солени, но си е моя грешката). Всичко друго по изпълнението им е описано в публикацията на Elti. Благодаря за чудесната идея.


Единственото, което ще променя следващия път, е лукът. Аз си ги харесах и така, но останалите хора вкъщи не одобриха подобаващо парливия зеленчук. Следователно си ги хапнах сама след това. Но ще компенсирам с още подправки и мисля, че всичко ще се подреди.
                                                                   Да ви е сладко!

Изстраданата рецепта...

Да, точно изстрадана е думата. Даже още страдам за тази рецепта, защото не я откривам, а сладкишът беше чуден, един от най-вкусните, които някога съм опитвала... Попитах толкова много хора, включително и във форума "bg-mamma"", където по принцип човек намира всичко. И не, не я откривам и това е. Може би ще си остане енигма тази рецепта и само вкусът ще ми напомня за чудния турски сладкиш.
Ердинч от "bg-mamma" беше така добър и отзивчив да ми преведе рецептата за "Мокър кекс". Няма да я преписвам, защото в неговия пост е отбелязано точно всичко. Има и видео, което показва приготовлението стъпка по стъпка. Благодаря още веднъж, Ердинч!

Мокър кекс


 
Така се зарадвах, когато намерих рецептата за "Мокър кекс". На видеото толкова приличаше на това, което опитах в онзи слънчев ден. Но не - когато го приготвих след няколко дни, сладкишът и вкусът бяха различни. Може би някой ще си помисли, че аз не съм направила точно кексът. Напротив. Вероятно даже е първата рецепта за десерт, която спазвам с най-голяма точност без да променя нещо по свой вкус и усмотрение. Резултаът наистина беше добър. "Мокрият кекс" се получи много вкусен, просто не е това, което търся аз.
Руми, да си жива и здрава за чудния сладкиш, който ни беше направила онзи ден. Златни ръце имаш. Но май няма да ми кажеш рецептата и това е. Обаче и аз няма да се откажа да го търся, да знаеш.
И така. Сдобих се с още една рецепта за вкусен десерт ("Мокър кекс"), но още не откривам така сочния и крехък турски какаов сладкиш, който напомня на "Негърчето". Изовдът е само един - издирването продължава!


неделя, 14 октомври 2012 г.

Човек е всичко с мечтите си!

Човек никога не бива да спира да мечтае! По никакъв начин и по никакъв повод. Колкото и черно да изглежда всичко, мечтата за по-светло бъдеще ще изгрее скоро като реалност, стига да има кой да й повярва.
Мечтите са колкото абстрактни, толкова и истински. Всеки живее със собствените си надежди и мечти. И това му е хубавото, затова светът е толкова пъстър. Дори мечтата да не бъдеш изпитан днес или да се получи сладкишът, над който бдиш, застинал до фурната... Или да успееш да се реализираш успешно, да създадеш семейство, да оставиш отпечатъка си върху света... Мечтите са безброй, разнообразни, цветни и прекрасни. От всеки се изисква едно-едничко нещо - да не спира да мечтае, а напротив - да рисува света във фантазиите и мечтите си.
Преди броени минути се сбъдна една истинска мечта, която е дълго обмисляна, дълго изстрадана и много тренирана. Отлежавала с години наред, тя чакала своя звезден миг. И не само в преносен смисъл. Защото днес, на 14 октомври, мечтата блеснала с цялото си безумие, смелост и възхищение не само пред света, но и пред необятното пространство, наречено Космос. А човекът, който така добре се погрижил за нея и й дал всичко, за да се превърне един ден в реалност, се казва Феликс Баумгартнер. Един австриец, който днес показа, че невъзможното е възможно. И който доказа, че мечтите са всичко и заслужават цялото ни внимание и грижа. Феликс се издигна толкова нависоко, докъдето стига неговата мечта, и скочи от ръба на Космоса. Скочи и се приземи, карайки целият свят да тръпне заедно със семейството му и да се радва на успеха му. Браво! Не само за смелата (и налудничава) идея, но и за смелостта да повярва в мечтата си и да я осъществи! Истински пример за всеки от нас!
Не е казано, че трябва да скачаме от Космоса или да правим каквото и да е екстремно. Просто не бива да спираме да мечтаем и в най-трудните моменти (а повярвайте, това не е много по-лесно от скока на Феликс).
Аз се вълнувах като малко дете, гледайки предаването на живо. Всичко продължи над два часа и половина. Съвсем спонтанно реших да правя скрийншот на всеки по-важен момент от целия скок - от началото до края. Реших да запечатам този исторически и мечтателен момент. Сглобих го, украсих го с малко музика и ви го представям, за да изпитате и вие поне малка част от онова, което аз усетих...
Наистина беше силно изживяване! И знам, че вече медиите са гръмнали отвсякъде, отразявайки събитието по своя си уникален начин. Аз ви го представям много скромно, но всяка снимка носи вълнението ми от онзи момент... Нека има повече луди хора като Феликс Баумгартнер! Нека не спираме да мечтаем!


четвъртък, 11 октомври 2012 г.

Пак тиква, но солена и зелена

Много обичам тиквички! Само пържените не ги долюбвам особено, горчиви са ми. Но пък си измислих една манджичка, която ми е толкова вкусна и бърза, че си я приготвям с най-голямо удовослтвие. А с какво удоволствие си я хапвам след това - още по-голямо.

Тиквички а ла манджаре



Необходими продукти:
1 зелена тиквичка
1/2 глава лук
350 мл. доматен сок
пресен магданоз и сол на вкус

Обелваме и нарязваме тиквичката на малки кубчета. Нарязваме лука на ситно. В тенджерка с малко олио слагаме тиквичката и лука да се задушат. Когато поомекнат, слагаме доматения сок (може и повече от 350 мл., зависи от желаната гъстота на ястието) и оставяме на котлона за още около 4-5 минути. Когато е готово, слагаме пресния магданоз и сол на вкус.
Това е всичко. Приготвянето отнема около 10-15 минути, а резултатът е едно много вкусно и лесно за приготвяне ястие.
Само да вмъкна едно допълнение - от това количество продукти излизат около 3 порции. Смятам, че ястието се приготвя достатъчно бързо, за да се правят по-малки количества, но да ни съпътства прясно приготвено на трапезата.
Надявам се да ви хареса. Да ви е сладко (солено)!

Голяма си тиква!

Тиквата е може би най-есеснното нещо сред храните (според уикипедия - плодов зеленчук). Цветът й и овалните контури напомнят на яркото следобедно слънце през този сезон - галещо, но не и парещо. А за вкуса и аромата на тиквата... Там няма две мнения (да мълчат тези, които не я харесват, шегувам се). Безспорно е полезна - и самата тиква, и тиквените семки. Така че не се чудете. Изберете си една хубава и узряла, приканваща ви към кулинарни вълшебства, тиква и запрятайте ръкави.

Тиквен пай

Идеята за тази рецепта взех от "Слънчевата кухня на Ирина", за което съм й блгодарна! Тиквата и тестото за меденки се съчетават чудесно. Да, точно меденки имам предвид, не съм сбъркала при писането. Самото изпълнение е плод на доста търсене из интернет и в крайна сметка - моя измислица, съчетана с различни рецепти.

Необходими продукти: 

За тестото:
1 ч.ч. захар
2 яйца
3 с.л. мед
1 ч.л. канела
1 ч.л. сода за хляб
около 3 ч.ч. брашно (за меко тесто)

За плънката:
около 300-350 гр. тиква
2 яйца + 1 жълтък (може и 3 цели, просто на мен тогава ми трябваше спешно 1 белтък)
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. прясно мляко
щипка сух джинджифил и канела

От тестото замесваме меко тесто, което разточваме с дебелина около 0,5 мм. Съветвам ви да използвате фолио при разточването, за да може след това да преместите тестото по-лесно. Аз пропуснах фолиото и си създадох доста грижи. Допълнение - тестото като количество е доста. Аз приготвих меденки от остатъка. За този пай ще са необходими продуктите наполовина.
Оставяме тестото с формата в хладилника и приготвяме тиквения пълнеж. За целта си сваряваме предварително тиквата, намачкваме я (може и с пасатор) и я оставяме да изстине. Разбъркваме яйцата със захарта (отново след опита - може и по-малко от 1 ч.ч. захар, защото се получава доста сладичко накрая). Добавяме прясното мляко и тиквата, а накрая и ароматните подправки. Изсипваме сместа върху тестото и печем в предварително загрята фурна на 180°C за около 45-50 минути (по съвет на Ирина). Идеята на изпичането е когато забодем ножа към краищата на плънката, той да излиза чист. Тогава паят е готов.
Украсата върху пая е добре да се добави малко по-късно при печенето, за да не изгаря преди десертът да е сготвен.
Това е всичко. Оставяме паят да се охлади добре и сервираме. А през това време Голямата тиква ще ни разкаже своята приказка за есента...


Син, син... домат

Патладжанът е противоречив зеленчук. Със специфичния си вкус обаче, ястията с него няма как да бъдат сбъркани. Лично аз не съм най-големият му фен, но не го изключвам напълно от менюто си. Така наречените от мен "Патладжанени лодки" са един вариант, който определено си заслужава да се опита (но не и от вегетарианците =) ).

Патладжанени лодки

Необходими продукти:
3 средни патладжана
около 500 гр. кайма
половин глава лук
3 скилидки чесън
300 мл. доматен сок
сол и подправки по избор

Тази рецепта се приготвя по най-различни начини. В случая това е моята импровизация, която е лесна за изпълнение и не отнема много време (като изключим предварителната подготовка и печенето).
Измиваме патладжаните и ги разполовяваме. Правим няколко разреза от вътрешната страна (за по-лесно отстраняване на вътрешността след това), посоляваме ги и ги оставяме да се отцедят от горчивия сок.
След около 20-30 минути ги изплакваме и издълбаваме месестата част на всяка половинка патладжан (не до самата кора, трябва да останат поне 3-4 мм.).
Нарязваме на ситно издълбаната с лъжица вътрешност на патладжаните и я запържваме с лука и чесъна с малко олио. След като поомекнат, слагаме около 250 мл. от доматения сок (в моя случай беше домашно приготвен и съответно - по-гъст). Доматеният сок може да се замени с два настъргани пресни домата. Изчакваме още 2-3 минутки и добавяме каймата с подправките и солта. Подправките избираме по вкус и предпочитания. Аз избрах пресен магданоз, пресен босилек, смлян черен пипер и сушена чубрица. Разбъркваме за кратко, докато каймата стане на "трохи" и махаме от котлона.
Пълним всяка патладжанена лодка и с останалото количество доматен сок обливаме върху каймата. В случай, че използваме пресни домати, поставяме по няколко резена (режем на тънки колелца).
Печем на 180-190°C за около 50-60 минути (до готовност, зависи от фурната).
Отгоре може да се поръсят с настърган кашкавал, но според мен ястието е достатъчно тежко и без него.
Ами, това е - лесно, вкусно и есенно...
Добър апетит!

вторник, 2 октомври 2012 г.

Ах, тези кестени!

Кестените са едно от най-големите есенни лакомства, истински природен дар. Независимо от начина на приготвяне, вкусът им е неповторим. Напомнят малко на сладки картофи, но няма с какво да ги сравня... Кестени и толкова.
Предлагам ви два варианта, които гарантират бърз, лесен и вкусен завършек.

                                         Варени кестени

  


Тук няма да има необходими продукти и някакви специални обяснения при изпълнението. Всичко е съвсем простичко.

За целта - взимаме желаното количество кестени и ги измиваме добре. Слагаме ги в тенджера и наливаме студена вода 2-3 пръста над нивото на кестените. Слагаме на котлона и след като водата заври, на кестените са им необходими 15-20 минути. И... готови са. Просто изваждаме лакомството и го нападаме, докато е топличко.




 

                           

 

Печени кестени

 Печените кестени - не са трудоемки, но са малко по-пипкави. Тук има една много важна подробност. И тя е - след измиването на кестените, продупчваме всеки един с нож (или правим кръст). Целта на това занимание е да предотврати хвърчащи из фурната кестени, а и да опази самата фурна здрава и чиста.
Когато подготвим ядковите плодове, подреждаме ги в тавичка с разреза нагоре и печем на 200°C за около 15-20 минути, като от време на време ги разбъркваме.

Ами, това е. Безспорно кестените са много полезни. Два пъти по-хранителни са от картофите, а имат ниско съдържание на мазнини. Съдържат и други полезни вещества.
Изводът е един - опитайте този есенен дар на природата, както намирате за по-вкусно. Лично за мен варените са по-добри от печените кестени (не са толкова сухи). Получава се идеална комбинация - вкусно и полезно!

Голямото готвене...

Даа, определено си беше голямо готвене през този ден. Учиха ме как се правят вкусни и сполучливи картофени кюфтета (майката на приятеля ми), приготвяхме се за пикник на следващия ден и изпълнявах даденото обещание за ореховки. Общо-взето целият ден се изниза в кухнята, но беше изключително приятно и ползотворно.

Златните картофени кюфтета

 

 Необходими продукти:

3 големи сварени картофа
1/2 глава лук
1 яйце
50 гр. кашкавал
сол и черен пипер на вкус

яйце, брашно и панировка/галета







Сваряваме картофите, обелваме ги и ги изчакваме да изстинат. След това ги рендосваме на по-едро. Обелваме си лука, а след това рендосваме и него, но на по-ситно. Смесваме картофите, лука и настъргания кашкавал (кашкавалът може да се пропусне, но с него кюфтетата са по-вкусни; количеството му може и да се увеличи). Добавяме сол и черен пипер на вкус. И идва моментът на точната преценка, а именно - яйцето. Разбиваме си 1 яйце и започваме да добавяме към картофената смес по малко, така че да не разводним кюфтетата. За това количество картофи е необходимо едно малко яйце или половин стандартно, примерно.
Оформяме си кюфтетата и редим в някакъв съд. Отделно си подготвяме разбито яйце, малко брашно и някаква панировка или галета. В моя случай използвахме малко галета и малко панировка с корнфлейкс, тъй като второто не беше достатъчно (въпросната панировка се продава в Кауфланд и е по-вкусна от галетата). И така - взимаме си оформеното картофено кюфтенце, овалваме го в брашното, след това го потапяме в разбитото яйце и завършваме с въпросната панировка или с галета. Редим всички кюфтенца върху дървена дъска, тъй като тя не им позволява да се овлажнят.
След това си загряваме олио и пържим кюфтенцата до златисто. Сервираме с гарнитура по желание. В случая има два варианта - доматки с магданоз и сиренце, кисело мляко с маслинки.
Ами, това е. Кюфтенцата наистина са ми златни, защото са много вкусни и са ми голяма радост. Веднъж преживях голям неуспех с подобна рецепта. Но сега вече съм "научена" и резултатът беше налице.





Първи вариант





Втори вариант
Да ви е сладко!

Та така започна денят в ранната си част. След това последваха двата кекса. Първо беше ред на сладкият (сладкото преди всичко...).
Бяхме решили с господин "претенция" (любимият, който изпълва живота ми с обич, щастие и светлина), че ще е кекс с орехи, парченца шоколад и задължителната за моя приятел заливка отгоре.
Спрях се на този кекс. Единственото, което промених, беше стафидите - замених ги с парченца шоколад. Заливката отгоре е моя идея - прясно мляко, масло, захар, какао и шоколад. Не съм мерила нищо, на око и на вкус действах. Определено беше мнооого добра...
С остатъка от заливката импровизирах. Подредих си сезонни плодове, добавих малко от шоколадовата смес и поръсих с орехи. 
След това се заех с ореховките. Историята около тях е малко странна. Попитаха ме дали мога да ги правя и аз казах "Да!". Истината беше, че никога не съм правила преди това тези така любими сладки. Но ми хрумна, че в интернет има всичко, ще има и рецепта за ореховки. И така - дойде и техният ред. Рецептата взех от Adi-el. Благодарна съм й, защото се получиха много апетитни ореховки и предизвикателството завърши в моя полза. Честно казано ореховките се оказаха голям хит след това. Всеки ме питаше за рецептата и ги хвалеше колко са вкусни, мекички и по-хубави от купешките. Вярвам им, аз също им се порадвах.
Източник: ореховки.
Ред е на последното кулинарно творение. Да, остана соленият кекс. Рецептата за него е изпробвана многократно. Любим вкъщи, често експериментирам с добавките в него. Този път опитах с нарязани на ситно две малки доматчета, магданоз, натрошено сирене и чубрица. Получи се добре, но най-успешна комбинация за мен си остава сиренцето с чубричка/шарена сол. Ето и неговият източник.

Тук вмъквам една редакционна поправка, защото както виждам, източникът на соления кекс вече май не съществува. Та ще напиша оригиналната рецепта. :)

Солен кекс

Необходими продукти:
- 2 и 1/2 ч. ч. пресято брашно;
- 1 бакпулвер;
- 3/4 ч. натрошено сирене;
- 1-2 щипки сол;
- 2 яйца;
- 1 и 1/3 ч. ч. кисело мляко;
- 3/4 ч. ч. олио.

Брашното се пресява с бакпулвера и към него се добавят солта и натрошеното сирене (от личен опит казвам, че сиренето или каквато и да е друга плънка може да е и повече от 3/4 ч. ч.).
Отделно се разбиват яйцата с олиото до получаването на смес като рядка майонеза. Следва киселото мляко и отново разбъркваме.
Накрая брашнената смес се добавя към яйчената, всичко се обърква добре и се пече в намазнена и набрашнена форма на 200° C за около 25 минути (до суха клечка).
1 ч. ч. = 200 мл

За мен това е най-вкусният солен кекс след всички рецепти, които съм изпробвала.. :)

И така завърши денят на голямото готвене (някъде към 9 вечерта). Малко изморена, но доволна, очаквах пикника на следващия ден. Смея да твърдя, че всичко се получи чудесно. Пожелавам на всекиго подобна умора...

Ето и плодовете на труда ми:



Вкусно и полезно!

Десертите са доста критикувани кулинарни изкушения... Основно се говори за това колко са калорични, колко са вредни, как не бива да прекаляваме с тях и т.н. А дали има нещо, с което е добре да прекаляваме? Златната среда, нали знаете.
В случая ще ви представя нещо, което е колкото вкусно, толкова и полезно. Гарантирам, че дори хората, подминаващи овесените ядки без да им обръщат и най-малко внимание, ще се спрат заради тази вкусотийка, ще се почудят, но ще си опитат. Смея да твърдя, че дори ще опитат и още, и още...
Предлагам ви рецепта за овесени сладки, която е лесна, позволява експерименти и резултатът е мнооого вкусен. Ще си позволя да им сложа свое заглавие, надявам се авторката на рецептата да не е против.
Източник: В кухнята на моето семейство.

Овесени рошавелки

 

Необходими продукти:

200 гр. овесени ядки (пакетчето беше толкова като грамаж)
1 и 1/2 ч.ч. брашно
3/4 ч. ч. захар
1 к. ч. вода с 3-4 с.л. лимонов сок
100 гр. маргарин
3 с.л. мед
1 яйце
1 и 1/2 ч.л. сода за хляб
1/2 ч. ч. мюсли (аз използвах някакъв екзотичен микс на "Нестле")
щипка сол

Това са продуктите, които аз избрах за овесените рошавелки в онзи момент - между 11 и 12 часа вечерта, след работа и преди пътуване на следващия ден. Но... вече бяха предвидени за изпълнение, така че нямаше време за губене.
Няма да пиша за приготовлението на самите сладки, защото следвах последователността на Danyela (благодаря й за чудесната рецепта). Различното при мен беше, че се получи малко по-меко тесто, което оформих с помощта на лъжичка.
Сладките бяха успешни и заслужено одобрени от опиталите ги. Прекрасно допълваха и дългоочакваното ни пътуване както с аромата, така и с вкуса си. Горещо препоръчвам рецептата. И не забравяйте да експериментирате, за да откриете вашата комбинация - с плодове, с кокос, с ядки или шоколад, всичко би ги украсило подобаващо.